Олен Стейнхауър - Туристът

Чарлз й махна, после се наведе към Анджела.

— Е?

— Пристигнала тук в събота вечер. До тяхната яхта била закотвена моторница, доста мръсна, но изчезнала малко след като дошли. Жената предположи, че е отплавала към седем и половина или осем.

След още няколко стъпки, Анджела осъзна, че Чарлз бе спрял някъде зад нея. Той стоеше с ръце на кръста, вторачен в малката табелка, на която пишеше „47“.

— Мислиш ли, че водата е прекалено мръсна? — попита той.

— Виждала съм и по-мръсна.

Чарлз й подаде сакото си, после разкопча ризата и срита обувките си настрани.

— Не, не мислиш да го направиш, нали? — изуми се Анджела.

— Ако размяната въобще е станала, вероятно не е минала добре. Ако е довела до схватка, нещо може да е паднало във водата.

— Или — поправи го Анджела, — ако Душан е хитър, е изнесъл трупа на Франк в открито море и го е изхвърлил през борда.

Чарлз се канеше да й каже, че вече е изключил Душан Маскович като убиец. Сърбинът нямаше да спечели нищо, ако убие човека, който щеше да му даде огромно количество пари в замяна на простичък адрес. Но после промени решението си. Нямаше време за разправии.

Събу панталона си, като пренебрегна болката в стомаха си, когато се наведе. Не носеше фланелка, а гърдите му бяха бледи след седмицата под мрачното сиво небе на Амстердам.

— Ако не се върна…

— Не гледай към мен — прекъсна го Анджела. — Не мога да плувам.

— Тогава помоли синьора Наденица да ми помогне.

Преди Анджела да отговори, Чарлз скочи във водата. Опънатите му от лекарствата нерви потръпнаха и той едва не си пое дъх, но успя да се сдържи. Изскочи обратно на повърхността и избърса лицето си. Анджела, застанала на ръба на кея, му се усмихна весело.

— Свърши ли вече?

— Внимавай да не ми измачкаш ризата — каза той, после се потопи отново и отвори очи.

Благодарение на слънцето, което грееше точно над него, той видя ясно белите корпуси на лодките. Прокара ръце по италианската яхта и последва очертанията й към носа, откъдето се спускаше дебелото въже с котвата. Гмурна се към дъното, използвайки ръцете си вместо очи. Докосна груба мида и люспите на риба, но когато се приготви да се върне на повърхността, напипа още нещо. Тежка работна обувка с твърда подметка. Обувката го отведе до крака, обут в джинси, след което напипа и тялото. Отново си напомни да не си поема дъх. Задърпа силно, но вкочаненият студен труп почти не помръдна.

Изскочи на повърхността, за да си поеме въздух, пренебрегна закачките на Анджела и се гмурна. Най-после успя да издърпа трупа и в светлината до италианската яхта видя защо се бе мъчил толкова. Подутият труп, принадлежащ на мъж с тъмна брада, бе завързан с въже към тежка метална тръба.

Той се издигна и вдъхна дълбоко. Водата, която бе изглеждала чиста преди минути, сега беше ужасно мръсна. Чарлз избърса уста с опакото на ръката си. Над него Анджела каза:

— Аз мога да си сдържа дъха по-дълго. Гледай.

— Помогни ми.

Тя остави дрехите му на кея, коленичи и се протегна към него. След миг, Чарлз седеше на кея, повдигнал колене и разтреперан от вятъра.

— Е? — попита Анджела.

— Как изглежда Франк?

Тя бръкна в джоба на сакото си и извади малка снимка. Франк Доудъл бе идеално осветен и всичките му черти се виждаха ясно. Гладко обръснат тип, с плешиво теме и бяла коса над ушите. Около шестдесетгодишен.

— Не си е пуснал брада след тази снимка, нали?

Анджела поклати глава отрицателно и го погледна притеснено.

— Но последната снимка на Маскович…

— Той се изправи.

— Освен ако в Порторож няма бум на убийствата, долу лежи вашият сърбин.

— Аз…

Чарлз я прекъсна категорично.

— Ще поговорим със словенското разузнаване, но трябва да се обадиш във Виена. Веднага. Да проверят кабинета на Франк. Да видят какво липсва. Да открият какво е имало в компютъра му преди да изчезне.

Чарлз облече ризата си и белият памук потъмня от влагата. Анджела извади мобилния си телефон, но пръстите й затрепериха и не можаха да наберат номера. Чарлз хвана ръцете й и я погледна в очите.

— Това е сериозна работа. Ясно ли е? Но не избързвай с изводите преди да разберем всичко. И да не съобщаваме на словенците за трупа. Не искаме да ни задържат за разпит.

Анджела кимна послушно.

Чарлз я пусна, грабна сакото, панталона и обувките си и тръгна по кея. От яхтата си дебелата италианка подсвирна весело.

— Хубавец! — извика тя.

Час и половина по-късно се подготвиха да потеглят отново. Чарлз искаше да шофира, но Анджела възрази и започна да спори с него. Вероятно шокът й бе дошъл в повече. Чарлз не каза и дума, но тя сглоби мозайката в главата си. Франк Доудъл, любимият й началник, бе убил Лио Бърнард и Душан Маскович и бе изчезнал с три милиона долара правителствени пари.