Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Дай ми пистолета — каза Пит на сина си.

Дърк му го подаде. Пит го изтръска и притисна цевта към белезниците на Ан. Куршумът разкъса брънките на веригата, която свързваше двете гривни, и освободи Ан от контейнера.

— Щях да опитам и по-рано, но когато те намерихме, ръката ти вече беше под водата и нямаше да се получи.

— Но пък тогава щях да изпусна това необикновено пътуване с конвейера — каза Ан и се усмихна за първи път от няколко дни. Изправи се и погледна към мястото, на което бе потънал „Залцбург“. — Двигателят на „Морска стрела“ беше на борда.

— Значи няма да го получат — отвърна Пит.

— Да, но разполагат с плановете — каза Ан. — Пабло ги взе в лодката.

Пит кимна. Докато се опитваше да спаси Ан, той също бе видял Болке и Пабло да се качват в лодката.

— Има само едно място, на което могат да отидат — каза Пит и погледна картата на канала, разпъната на мостика на „Аделейд“. Следващият шлюз беше съвсем наблизо.

Дърк вече се бе запътил към надуваемата лодка, скрита под едно брезентово покривало. Отне му няколко минути да я спусне с Пит и Ан на борда, после скочи във водата и доплува до лодката, където двамата му помогнаха да се качи. Пит запали малкия извънбордов двигател и тримата поеха по канала.

Каналът заобикаляше така наречения Златен хълм, който отбелязваше континенталния вододел и най-голямата дълбочина на изкопните работи. Веднага след този завой ставаше прав като свещ и на две мили пред тях се появиха шлюзовете „Педро Мигел“. Болке и Пабло вече ги бяха достигнали и тъкмо влизаха в северната камера, чиито врати стояха отворени в очакване на „Залцбург“.

Пабло спря лодката до островчето, разположено между двете камери на шлюза, помогна на двама служители да вържат лодката с въжета за носа и кърмата, след което скочи от нея. Болке остана вътре. Двамата задърпаха лодката, тъй като локомотивите се използваха само за теглене на големи плавателни съдове.

Пабло се насочи към контролната зала, многоетажна кула, разположена по средата на острова, откъдето служителите наблюдаваха нивото на водата в камерите.

Посрещна го начумереният началник-смяна с клипборд в ръка и изсумтя:

— Това не ми прилича на сто и двайсет метров контейнеровоз.

— Претърпяхме инцидент и трябва да преминем незабавно. Господин Болке ще плати обичайния ти хонорар в троен размер.

— Това в лодката той ли е?

Пабло кимна.

— Отдавна не съм го виждал — каза шефът на смяната, откачи портативната радиостанция от колана си и се свърза с контролната кула. Минута по-късно масивните врати на шлюза започнаха да се затварят. После водата започна да се оттича и нивото й се снижи така, че лодката да мине без проблем в следващия участък на канала. — Ще преминете след десет минути.

Пабло погледна затварящите се врати и се поколеба. Забеляза малка надуваема лодка, която приближаваше „Педро Мигел“ с голяма скорост. В нея имаше трима души, двама мъже и жена с къса руса коса. Ан Бенет.

— Една минутка — каза той и посочи приближаващата лодка. — Тези тримата атакуваха и потопиха нашия кораб. Третирайте ги като терористи и ги задръжте поне за час.

Мъжът погледна лодката.

— Не ми приличат на терористи.

— Ще получиш още десет хиляди.

Началник-смяната грейна от щастие.

— Знаеш ли, може и да съм сбъркал и наистина да се окажат терористи. Предай поздравите ми на господин Болке.

Щом вратите на северната камера се затвориха зад лодката на Болке, тези на южната се отвориха, за да пропуснат голям товарен кораб, плаващ в противоположната посока. Пит мушна надуваемата лодка покрай товарния кораб и влезе в неговата камера. Насочи се към контролната кула и акостира край кея, където го очакваха началникът на смяната с двама въоръжени пазачи. Нивото на водата в другата камера вече бе спаднало с няколко метра и другата лодка не се виждаше.

Дърк скочи на брега с швартовото въже на лодката в ръка и я задържа до брега, за да може да слезе и Ан. После се обърна към началника на смяната.

— Лодката с двамата мъже на борда! — каза и посочи другата камера. — Трябва да я спрете.

— Опасявам се, че именно вие сте хората, които трябва да спрем — отвърна началник-смяната и нареди на охраната: — Арестувайте тези хора.

Пит погледна към контролната кула и видя Пабло на кея. После видя как охраната арестува Дърк и Ан и бутна дросела напред. Дърк пусна швартовото въже и лодката полетя в камерата.

Пит се намираше на сто и петдесет метра от контролната кула на предните врати, а Пабло бе стигнал почти до края на кея, когато чу приближаващата се лодка. Обърна се и смаян установи, че на щурвала й стои Пит с пистолет в ръка.