Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Дърк свали пистолета и изруга. В този момент баща му застана до него. И двамата вече бяха свалили защитните костюми.

— Има една жена, окована за онзи контейнер — каза Дърк. — Стрелях по типа, който я закопча там, но не улучих.

Пит погледна, видя жена с къси руси коси да лежи до контейнера и възкликна:

— Това е Ан!

Облекчението, че я е открил жива, мигом отстъпи място на тревогата, продиктувана от критичното състояние на „Залцбург“. Корабът потъваше бързо. Пробойната, получена в резултата на сблъсъка с „Аделейд“, бе довела до силен крен и Пит предположи, че корабът ще се преобърне.

— Да видим дали можем да стигнем до нея — каза той и се затича към носа на „Аделейд“. Цялата предница на кораба бе смазана, но той си оставаше здраво вкопчен в „Залцбург“. Разкъсаните ребра и стоманени плочи от обшивката скърцаха зловещо, докато се опитваха да се откопчат от носа на „Аделейд“.

Пит мина между разкривените стоманени плоскости, успя да скочи на палубата на „Залцбург“ и изтича до Ан.

Тя го изгледа изумено.

— Какво правиш тук?

Той й се усмихна.

— Чух, че си тръгнала на морско пътешествие без мен.

Тя бе прекалено уплашена, за да се усмихне.

— Можеш ли да ме освободиш?

Бе седнала на палубата, тъй като ръката й бе окована ниско долу. Водата вече стигаше до лакътя й. Изведнъж контейнерът проскърца и се плъзна няколко сантиметра над перилата, като повлече и Ан.

— Белезници? — попита Пит.

Ан кимна.

Дойде и Дърк и двамата заедно потърсиха нещо, което да им помогне да я освободят. Все някъде на този кораб трябваше да има инструменти, но нямаха време да ги търсят. Половината кораб вече беше под водата. Същото се отнасяше и за контейнера.

— Ще се преобърне всеки момент — прошепна Дърк. — Не виждам как ще я измъкнем.

Пит кимна, хвърли поглед към „Аделейд“ и в очите му проблесна пламъче.

— Прав си. Ще трябва да спасим и контейнера.

„Аделейд“, подобно на „Тасманийска звезда“ в Чили, разполагаше със собствен конвейер за товаро-разтоварни дейности, монтиран на щирборда, точно над мястото, на което бе застанал Пит.

Той се изкачи отново на деформирания нос на товарния кораб и хукна към контролното табло, разположено в непосредствена близост до конвейера. Сблъсъкът не бе засегнал резервните мощности на кораба и когато Пит провери състоянието на хидравликата на конвейера, някъде долу в трюмовете тихичко забръмча електрогенератор. Конвейерът се състоеше от лента, която можеше да се завърти така, че да застане до всеки трюм. От другата страна на палубата бяха разположени товарни кранове, които загребваха рудата от трюмовете и я изсипваха върху лентата.

Пит включи конвейера и го придвижи до първия трюм. Отне му известно време, докато разбере кой бутон и кой лост за какво служат, но в крайна сметка успя да го насочи към контейнера на Ан. После го снижи така, че предният край да застане точно под перилата.

Дърк, който стоеше непосредствено до контейнера, му даде знак да приближи още. В този миг от трюмовете на „Залцбург“ долетя гръмогласен тътен. Корабът започна да потъва и контейнерите се разпиляха по палубата. Бавно, но неумолимо, бакбордът започна да се накланя към водата, докато щирбордът започна да се издига във въздуха и контейнерите се запремятаха в канала.

Пит опря върха на конвейера в борда на „Залцбург“, придвижи го напред колкото бе възможно и включи лентата. Надзърна, но не успя да види нищо освен купищата контейнери, които се изсипваха във водата. Погледна към кърмата и видя капитана и част от моряците да скачат във водата в опит да спасят живота си.

Корабът се преобърна и всичко — контейнери, съоръжения, кранове — започна да се мачка, пречупва, откъртва. С неочаквано рязко движение „Залцбург“ успя да се освободи от „Аделейд“, остана с кила нагоре в продължение на минута-две, после заклокочи и потъна.

Върхът на конвейерната лента увисна надолу, потъна за миг под водата и Пит реши, че опитът му се е провалил. Но после конвейерът се разтресе и се изправи, бежовият му край изскочи от водата, а след него се появи и самият контейнер. Пит надникна отстрани и видя, че Ан и Дърк са се вкопчили в основата му — краката им висяха над водата.

Пит включи лентата и тя пренесе контейнера до палубата.

— Хубав улов — каза Дърк, — макар че не очаквах и къпане.

И скочи на кораба. Краката на Ан също докоснаха палубата.

— Добре ли си? — попита я Пит.

— Сигурна бях, че ръката ми ще изскочи от рамото, но иначе да, добре съм — отвърна тя и завъртя глава, за да изтръска водата от косата си.