Вэл Макдермид - Разплата

През няколко преки, вървейки край къщите с червени тухлени фасади, той намери идеалното решение на проблема — на един ъгъл имаше магазинче, предлагащо риба и картофки. Той забърза обратно към „Стийлър“, понесъл приятно ухаещия пакет с пържена треска и картофи, толкова горещи, че пареха пръстите му. Перспективата да хапне нещо вкусно му напомни, че не съвсем всичко на този свят е ужасно.

Тръгна по понтона към мястото, където бе закотвена лодката му, и изведнъж спря като закован. Една позната фигура стоеше край кърмата, облегната на стената на каютата, със скръстени ръце, вятърът рошеше гъстата й руса коса. За момент той се ободри, вкопчвайки се в надеждата за сдобряване. После направи по-внимателна оценка на езика на тялото й, и се примири с извода — че Карол не бе дошла, за да предложи да заровят томахавката и да решат какво е най-доброто, което могат да предприемат заедно срещу Ванс.

Но ако нещата стояха така, се налагаше да се запита защо тогава е дошла. Ако продължаваше да стои на място и да се блещи, нямаше да намери отговора на този въпрос. Предпазливо, сякаш се боеше от физическо посегателство, Тони тръгна отново по понтона, докато се изравни с лодката.

— Предполагам, че има достатъчно за двама — каза той.

Карол пое маслиновата клонка и я прекърши на коляното си.

— Нямам намерение да оставам тук, за да се храня с теб — отвърна тя.

Никога не бе успявал да постигне нищо с Карол, опитвайки да се държи помирително.

— Както предпочиташ — отвърна той. — Но аз трябва да хапна.

Стъпи на палубата и загледа мрачно Карол, докато тя най-сетне отстъпи и той можа да отключи вратата и да слезе долу в каютата. Не й остави избор — трябваше да го последва, ако искаше да говори с него.

Той измъкна една чиния от стойката за сушене, разопакова рибата и картофките и ги изсипа вътре. Когато Карол слезе предпазливо по стълбата, той влезе заднешком в централната част на кабината и избута документите и лаптопа си встрани на масата, за да си освободи място за хранене. Измъкна от джоба си кен кока-кола и го постави до чинията.

— Има хора, които биха казали, че това място отговаря повече на моя стил от другото, което загубих — отбеляза той.

— Научих за къщата — каза Карол. — Съжалявам.

— Аз също. Знам, че такава загуба е нищожна в сравнение със загубата на Майкъл и Луси, но все пак ме боли. Така и аз платих поне малко за собствената си глупост.

Опитваше се да не говори с горчивина. Начинът, по който тя присви очи, му подсказа, че не е успял.

— Не съм дошла тук, за да те обвинявам, че не успя да направиш нищо за тях.

Тя стоеше със скръстени ръце, облегната на стената на кухнята. Страданието й беше очевидно. Колко пъти си беше представял как тя ще дойде тук, беше си позволявал да пофантазира, да си представи как ще отидат на разходка с лодката, както правеха нормалните хора. Но кого се опитваше да заблуди? Те не се числяха към нормалните хора — нито той, нито тя. Дори да успееха да се измъкнат живи от всичко това, те никога нямаше да заприличат на онези пенсионери, които се разхождаха с лодки из плетеницата от канали, рисуваха замъци и рози по глинени съдове и обсъждаха в коя кръчма по „Чешър Ринг“ 26 26 Название на кръгов маршрут по каналите в Северозападна Англия, дълъг 97 мили, с 92 шлюза. — Б.пр. правят най-хубавите пайове с месо.

Тони лапна един пържен картоф, опари се и веднага зяпна, поемайки хладен въздух.

— Ох! Горещ е! — той задъвка с отворена уста, докато картофът се охлади достатъчно, за да го преглътне. — Съжалявам.

Невесела усмивка, свиване на рамене. Кого се опитваше да заблуди? Никога не бе разполагал с онзи чар, който помага на хората да се измъкват от неприятности, а Карол беше и без това последният човек, който би се поддал на такова нещо.

— Е, защо си дошла?

Тя направи две крачки напред и активира лаптопа, вземайки в ръце надрасканите от него бележки. Екранът светна и на него се появи сцена от местопрестъпление — отворен кашон, в който се виждаха части от разчленено човешко тяло. Карол зачете на глас:

— „Човекът от лабиринта“. 1996. Първи сезон по НВО. По романа на канадския писател Джеймс Сароно. Уебсайт WWW.maze-man.com. Фейсбук? Туитър? И така нататък. Какво, по дяволите, е всичко това?

Той обмисли варианта да излъже. Запита се дали да не каже, че е измъкнал с упорити настоявания информацията от Пола, защото е искал да направи нещо за Карол с надеждата да се сдобрят. Но това би било опит да предизвика състрадание, а едно от нещата, които бе решил през изминалата дълга нощ, бе занапред да постъпва така, че да не бъде обект на жалост.