Джон Ле Карре - Дама, поп, асо, шпионин

— Уили Андруарта винаги е бил проклет лъжец — заяви невъзмутимо Мартиндейл. — Същото му казах и аз: „Пълни глупости, Уили, не те ли е срам“. — И веднага продължи, сякаш по никакъв начин и за миг не е допускал подобна нелепа мисъл: — Предполагам, че чешкият скандал заби последния пирон в ковчега на Контрола. Онзи нещастник, когото застреляха в гръб и после го писаха по вестниците, който беше много близък с Бил Хейдън, поне така се говореше. Тогава му казвахме Елис и още го наричаме така, макар да знаем истинското му име не по-зле от нашите.

Мартиндейл внимателно зачака Смайли да потвърди това, но Смайли нямаше никакво намерение да потвърждава каквото и да било, затова Мартиндейл пусна третата уловка.

— Някак не мога да си представя Пърси Алълайн в ролята на шеф, знаеш ли? Дали е от годините, Джордж, или просто от вродения ми цинизъм? Кажи ми, ти си добър познавач на хората. Струва ми се, че властта трудно се възприема у хора, заедно с които си израснал. Не е ли така? В наши дни малцина биха могли да се справят, а и винаги съм смятал Пърси за толкова предсказуем, особено след онази коварна змия, Контрола. С тази негова настойчива дружелюбност можеш ли да го възприемаш сериозно? Само като си помисля как едно време се мотаеше в бара на „Травълърс“ 7 7 Прочут лондонски клуб, основан през 1819 година, в който членуват много дипломати, пътешественици и политици. — Б.пр. , смучеше недодяланата си лула и черпеше силните на деня; не, наистина хората обичат да ги лъжат с финес, не си ли съгласен? Или не те интересува, стига да успее да постигне нещо? Какъв му е номерът, Джордж, каква е тайната му рецепта? — Той говореше разпалено, наведен напред, а очите му светеха алчно. Единственото друго нещо, което можеше да го развълнува така, беше храната. — Да се справяш благодарение на ума на подчинените си, може би в това се състои ролята на началника в наши дни.

— Честно казано, Роди, не мога да ти помогна — рече вяло Смайли. — Не познавам Пърси като ръководител, нали разбираш. Само като… — не намери подходящата дума той.

— Пробивен човек — подсказа Мартиндейл с блеснал поглед. — Втренчил поглед в короната на Контрола ден и нощ. Сега тя е на неговата глава и тълпите го обичат. Кой е силният човек до него, Джордж? Кой извоюва авторитета му? Отвсякъде чуваме, че се справя отлично. Някакви читални в Адмиралтейството, някакви комисии със странни имена, червен килим за Пърси навсякъде в Уайтхол, заместник-министри получават специални благодарности от най-високо място, хора, които не сме и чували, получават големи медали за нищо. Всичко това съм го виждал и преди, нали ме разбираш?

— Роди, не мога да ти помогна — повтори Смайли и направи опит да стане. — Далече съм от тези неща, наистина.

Мартиндейл обаче го беше приклещил и го държеше с влажна ръка за масата, говорейки все по-бързо.

— Кой тогава е мозъкът? Не е Пърси, това е ясно. Само не ми казвай, че американците пак са започнали да ни вярват. — Хватката се затегна. — Блестящият Бил Хейдън, същински Лорънс Арабски на нашето време, да е жив и здрав; значи така, Бил е човекът, твоят стар съперник. — Езикът на Мартиндейл отново се показа навън, огледа се и се оттегли, оставяйки след себе си тънка усмивка. — Казват, че двамата с Бил сте споделяли всичко навремето — рече той. — Но той никога не е робувал на нормите, нали така? Гениите не го правят.

— Ще желаете ли още нещо, мистър Смайли? — попита келнерът.

— Тогава е Бланд, тази овехтяла надежда, випускник на второкласен университет. — Той продължаваше да го държи. — А ако тези двамата не осигуряват тягата, значи трябва да е някой от пенсионерите, нали така? Имам предвид някой, който се преструва на пенсионер, нали? А след като Контрола е мъртъв, кой остава? Освен тебе.

Вече си обличаха палтата. Гардеробиерите си бяха тръгнали и трябваше сами да си ги вземат от празните кафяви закачалки.

— Рой Бланд не е от второкласен университет — рече Смайли на висок глас. — Завършил е колежа „Сейнт Антънис“ в Оксфорд, ако искаш да знаеш.

Боже мой, това беше най-доброто, което ми хрумна, помисли си Смайли.

— Не ставай глупав, драги — тросна му се Мартиндейл. Смайли го беше отегчил и той изглеждаше мрачен и изигран; долната част на бузите му разстроено провисна. — Разбира се, че „Сейнт Антънис“ е второкласен колеж, без значение, че на същата улица има и по-добри места и независимо че ти е бил протеже. Предполагам, че сега е протеже на Бил Хейдън… недей да оставяш бакшиш, аз те поканих. Бил им е като бащица, от край време си е такъв. Налитат му като мухи на мед. Е, той си е блестящ; нали, не е като някои от нас. Направо си е звезда, няма много като него. Казват, че жените направо му се прекланяли, ако изобщо са в състояние да извършат такова действие.