Джон Ле Карре - Дама, поп, асо, шпионин

— Здравей, Роди — каза Смайли. — Радвам се да те видя.

Мартиндейл говореше с доверително-предвзет тон на висок глас, който неведнъж беше принуждавал Смайли при пътувания в чужбина да напуска хотела в търсене на убежище.

— Скъпото ми момче, и това ако не е самият маестро! Чух, че са те затворили при монасите в Санкт Гален да изучаваш техните ръкописи! Веднага си признай. Искам да знам всичко, което правиш, с пълни подробности. Добре ли си? Още ли обичаш Англия? Как е прелестната Ан? — Подвижният му поглед се стрелкаше нагоре-надолу по улицата, докато не попадна на увития том на Гримелсхаузен под мишницата на Смайли. — Обзалагам се, че това е подарък за нея. Казват, че я глезиш безобразно. — Гласът му се сви до гръмогласен шепот: — Я кажи, да не си се върнал в играта? Да не би всичко да е прикритие, Джордж, а, прикритие ли е? — Острият му език обходи влажните краища на малката му уста, след което се скри в гънките й като змия.

И така, какъвто си беше наивник, Смайли откупи свободата си със съгласието да вечерят още същия ден в един клуб на Манчестър Скуеър, в който и двамата членуваха, но Смайли го избягваше, все едно беше прокажен, не на последно място и поради факта, че Роди Мартиндейл беше негов член. Когато вечерта настъпи, той беше още сит от обяда в „Уайт Тауър“, където адвокатът му, който много обичаше да си угажда, беше решил, че само едно обилно ядене може да извади Джордж от мрачното му настроение. Мартиндейл беше стигнал до същия извод по независим път и в продължение на четири дълги часа Смайли се насилваше да яде, докато двамата си подхвърляха имена, сякаш говореха за отдавна забравени футболисти. Джебъди, старият наставник на Смайли:

— Такава загуба, бог да го прости — промърмори Мартиндейл, който, доколкото му беше известно на Смайли, не беше виждал и очите на Джебъди. — И колко талантлив играч, нали? Един от най-големите, винаги съм го твърдял.

След това Филдинг, специалистът по френско средновековие в Кеймбридж:

— Ах, какво великолепно чувство за хумор. При това, забележи, остроумен!

После Спарк от школата за източни езици и накрая Стийд-Аспри, който беше основал същия този клуб, за да избяга от досадници като Роди Мартиндейл.

— Познавах бедния му брат, да ти кажа. Наполовина толкова умен и два пъти по-як, да е жив и здрав. Захласна се по съвсем различни неща.

През мъглата на алкохола Смайли слушаше всички тези глупости, казвайки по някое „да“, „не“, „колко жалко“ и „не, така и не го откриха“, както и веднъж, за свой срам, „стига, ласкаеш ме“, докато накрая с печална неизбежност Мартиндейл стигна до по-неотдавнашните събития — смяната на властта и оттеглянето на Смайли от служба.

Съвсем очаквано той започна с последните дни на Контрола:

— Старият ти шеф, Джордж, да е жив и здрав, единственият, който успя да опази името си в тайна. Не и от тебе, разбира се, никога не е имал тайни от тебе, нали, Джордж? Винаги заедно, Смайли и Контрола, поне така се говореше до последно.

— Това е голям комплимент.

— Недей да кокетничиш, Джордж. Забравяш, че съм стара пушка. Двамата с Контрола бяхте така — той долепи два дебели пръста един до друг. — Затова те изхвърлиха, не ме залъгвай, затова Бил Хейдън ти взе работата. Затова сега той е довереният човек на Пърси Алълайн, а не ти.

— Щом казваш, Роди.

— Ами да. И още имам да ти казвам, много още.

Мартиндейл се приближи към него и Смайли долови аромата на едно от по-смислените творения на Тръмпър.

— Слушай сега, Контрола не е мъртъв. Видели са го — той махна с ръка да заглуши протестите на Смайли. — Нека да ти доразкажа. Уили Андруарта се натъкнал на него на летището в Йоханесбург. Не бил призрак, а човек от плът и кръв. Уили чакал на бара да си вземе една сода в жегата — не си го виждал скоро, но Уили се е надул като балон. Обръща се и зад него стои Контрола, облечен като някакъв ужасен бур. Щом зърнал Уили, моментално изчезнал. Какво ще кажеш, а? Сега вече знаем, че Контрола не е мъртъв. Разкарал го е Пърси Алълайн със своето трио и той се е покрил в Южна Африка, господ здраве да му дава. Ама не можем да го виним, нали? Не можем да обвиняваме човека, че иска малко спокойствие в залеза на живота си. Аз поне не мога.

Чудовищността на това твърдение, достигнала до Смайли през сгъстяващата се стена от алкохолни изпарения, за момент го остави безмълвен.

— Това е смехотворно! Най-идиотската история, която някога съм чувал! Контрола е мъртъв. Умря от инфаркт след дълго боледуване. Освен това мразеше Южна Африка. Той мразеше всичко, освен Съри, Цирка и игрището за крикет „Лордс“. Съвсем сериозно, Роди, не трябва да разпространяваш такива истории. — Той можеше да добави: „Лично го погребах в един отвратителен крематориум в Ийст Енд миналата година на Бъдни вечер, съвсем сам. Свещеникът имаше проблеми с говора“.