Scott Pratt - Несправедливост за всички

Знаеше, че Рамирез е жесток престъпник и вярваше, че е отговорен за поне дузина убийства, но двете, които тормозеха агента най-много, бяха убийствата на лелята на Кейти Дийн и сина й. А сега според шериф Бейтс Рамирез бе замесен в убийството и на Кейти. Бейтс разполагаше само с косвени доказателства и бе признал на Райдър, че надали щяха да успеят да осъдят Рамирез, но мексиканецът не знаеше това. Също така не знаеше докъде бе готов да стигне Райдър, за да го накара да говори. Скоро щеше да разбере.

Рамирез пристъпи към него и клекна. Притисна ботуша си в кървавия кратер в бедрото на мексиканеца. Той изстена.

— Май ще оживееш — каза Райдър. — При положение че решиш да говориш с мен, разбира се — допълни той и се наведе към ухото на престъпника. — Но се кълна в Господ, че ако не ми кажеш точно каквото искам да знам, ще те завържа за някое дърво и ще те оставя на животните.

Сънувам, че седя на електрически стол с качулка на главата, а Брайън Гант стои с ръка на ключа и се смее лудо, когато мобилният ми звънва. Вземам го и виждам, че е е 4:12 сутринта. Екранчето ми показва, че се обажда Анита Уайт.

— Трябва да поговорим — казва тя, когато отговарям.

— Сега?

— Да. Може ли да се видим?

Надигам се от леглото, обличам се и подкарвам към ресторант „Пъркинс“ в Джонсън. Анита седи в сепаре в ъгъла. Сама. Пие кафе и изглежда изтощена и измъчена.

— Не исках да чуеш това по новините — казва тя, след като сядам и си поръчвам кафе и ледена вода. — Томи Милър призна, че е убил съдия Грийн преди малко.

Думите ме зашеметяват, сякаш съм бил халосан по лицето с лопата. Вторачвам се в Анита и не мога да проговоря. Когато усещанията ми започват да се възвръщат, се чувствам предаден и объркан. Как можах да преценя Томи толкова погрешно? Защо трябваше да въвлича семейството ми в тази бъркотия? Сещам се за Тони Милър и се чудя колко още поражения можеше да понесе.

— Разкажи ми — едва успявам да промълвя, — разкажи ми всичко.

Анита говори почти час. Разказва ми подробно за разпита на Томи. Обяснява ми тактиката, използвана от Хармън, която включвала насаждане на подробностите от местопрестъплението в мозъка на Томи. Казва ми, че

Хармън написал признанието лично, а Томи сложил инициалите си на всяка страница и го подписал. Когато свърши, открих, че съм ужасно ядосан.

— Струва ми се, че признанието е било изтръгнато принудително — казвам рязко.

Тонът ми я изненадва и тя скръства ръце отбранително.

— Може би.

— И какво ще направиш по въпроса?

— Какво имаш предвид? Какво мога да направя? Сигурна съм, че Хармън вече се е свързал с всички медии в околността, за да ги уведоми, че сме арестували заподозрения и сме получили писмени признания. Шефовете в Нашвил ще узнаят за това веднага щом отидат на работа. Свършеното е свършено.

— Свършеното е свършено? Това е всичко, което можеш да кажеш? Би трябвало да го спреш по някакъв начин.

— Какъв например? Хармън не би момчето. Не го заплашва. Не го лиши от вода и храна.

— Ами от сън? Каза, че сте го арестували в шест сутринта и в три на следващата сутрин още сте го разпитвали. Това са двайсет и четири часа. Минава всички граници.

— Хармън правеше почивки. Томи можеше да поспи през почивките.

— Спомена, че Хармън излъгал Томи. Това е принуждаване.

— Не, не е и ти го знаеш. Съдилищата поддържат упорито, че полицията може да излъже заподозрян по време на разпита.

— И предполагам, че нищо не е записано на видео, нали?

Клонът на ФБР в Тенеси не използва видео- и аудиозаписи по време на разпити. Доколкото знам, останалите им офиси също не използват. Това дава на агентите повече свобода при разпитите. Също така им позволява да прекрачат някои граници. Ако заподозреният се оплаче, че е бил принуждаван да направи признания, съдът разполага само с неговата дума срещу тази на полицията.

— Хармън е професионалист — казва Анита. — Направи това, което е обучаван да прави.

— Така ли? Кога ФБР започна да обучава агентите си да изтръгват насила признания от невинни момчета?

— Може би наистина го е извършил и просто не си спомня. Алибито му не бе потвърдено. Норкрос отиде до магазина на „Оукланд“, където твърди, че се е събудил онази сутрин. Никой там не го помни.

— Сигурна ли си в това?

— Норкрос не би излъгал.

— Какво каза Томи за дрехите си?

— Каза, че сигурно се бил полял с бензин, когато пълнел резервоара. Каза, че дал дрехите си на жена ти да ги изпере.