Джозеф Файндер - Параноя

Рядко ми се случва да изгубя дар слово, но този път не ми хрумваше нищо умно. Мийчъм също ме наблюдаваше с гадна, садистична усмивчица. Сетих се, че познавам момчета сред колегите в моята бизнес група, които вечно мечтаят за трийсетсекунден разговор с Уайът в асансьора, при представянето на нов продукт или където и да било. Дори си бяха подготвили „асансьорната реплика“. А аз си седях в офиса на шефа и мълчах като манекен на витрина.

— Да не си актьор или нещо подобно в свободното си време? — Поклатих глава. — Няма значение, добър си, да знаеш. Истински Марлон Брандо. Може и да не струваш да предлагаш рутери на клиенти, но си на олимпийско ниво в дрънкането на врели-некипели.

— Ако това е комплимент, благодаря.

— Чух, че си можел много добре да ме имитираш. Истина ли е? Я да видим. — Почервенях и поклатих отрицателно глава. — Както и да е, важното е, че си се опитал да ме обереш, и доколкото виждам, си въобразяваш, че има шанс да ти се размине.

Погледнах го ужасен.

— Не, сър, изобщо не си мисля, че може да ми се размине.

— Спести ми приказките. Нямам нужда от още една демонстрация. Веднъж ми стига. — Той щракна с пръсти, вдигна ръка като статуя на римски император и Мийчъм му подаде папката. Уайът я прегледа набързо. — Оценките ти на теста за установяване на способностите са сред най-високите. Завършил си инженерство в колежа… какво по-точно?

— Електро.

— Като малък си мечтал да станеш инженер?

— Баща ми искаше да завърша нещо, с което да си намеря истинска работа. Всъщност аз самият винаги съм мечтал да бъда соло китарист на „Пърл Джем“.

— Добър ли си?

— Не — признах си.

Той се поусмихна.

— Изкарал си колежа за пет години. Какво се е случило?

— Изключиха ме за една година.

— Оценявам откровеността ти. Поне не опитваш да ми пробуташ онзи номер с „първата година в чужбина“. Какво стана?

— Опитах една тъпа лудория. Оценките през семестъра ми бяха ниски, така че проникнах в компютърната система на колежа и ги промених. Моите и на съквартиранта ми.

— Значи все пак стигнахме до стар номер. — Той погледна часовника си, хвърли поглед на Мийчъм, после на мен. — Имам идея какво да правя с теб, Адам. — Никак не ми хареса начинът, по който изрече малкото ми име, побиха ме тръпки. — Много добра идея. Всъщност става дума за изключително щедро предложение.

— Благодаря ви, сър. — Нямах представа за какво говори, но знаех, че предложението няма да е добро, да не говорим за щедро.

— Сега ще ти кажа нещо, което ще отричам, че някога съм изрекъл. Всъщност няма просто да го отричам, а ако някога го повториш, ще те съдя за клевета, ясно ли е? И просто ще те смажа. — Каквото и да имаше предвид, знаех, че разполага с ресурсите да го направи. Беше милиардер, може би третият или четвърти по богатство в Америка, но преди цената на акциите да се срине бе на второ място. Несъмнено искаше да е най-богатият — държеше Бил Гейтс на прицел, — но това едва ли щеше да се случи.

Сърцето ми заби.

— Ясно.

— Наясно ли си със ситуацията, в която се намираш? Зад врата номер едно те чакат със сигурност поне двайсет шибани — в буквалния смисъл на думата! — години в затвора. Значи или отваряш вратата, или избираш онова, което е зад завесата. Искаш ли сега да си поиграем на „да сключим сделка“?

— Ами… добре. — Преглътнах.

— Тогава нека ти кажа какво има зад завесата, Адам. Става дума за много хубаво бъдеще за умен инженер като теб, като единственото условие е да играеш по правилата. Моите правила. — Лицето ми гореше. — Ще работиш по един мой специален проект. — Кимнах. — Искам да отидеш на работа в „Трайон“.

— В… „Трайон Системс“? — Не разбирах.

— В маркетинга на новите продукти. Имат една-две незаети позиции в стратегически места на компанията.

— Те никога няма да ме вземат.

— Прав си, теб никога не биха те наели. Не и мързелив пройдоха като теб. Но когато става дума за суперзвезда на „Уайът“, млад гений, комуто предстои да избухне като свръхнова — такъв ще наемат за наносекунда!

— Не разбирам.

— Умник като теб да не разбира? Значи току-що си загубил няколко точки от коефициента си на интелигентност. Хайде, глупи! „Лусид“… не беше ли това твое творение?

Той говореше за водещия продукт на „Уайът Телеком“ — обединяващият всичко PDA 7 7 PDA (съкращение от Personal Digital Assistant или персонален цифров помощник) — джобен компютър за водене на бележки, график на срещите (т.н. функция „органайзер“), изпращане на факсове, електронна поща и т.н. Може да се свързва по няколко начина към друг компютър (телефонен кабел, безжична връзка). Повечето PDA могат да разпознават ръкописен текст, което дава възможност на потребителя да въвежда информация с подобно на писалка устройство, вместо примерно чрез клавиатура. — Б.пр. , нещо от рода на Палм Пайлот 8 8 Джобните компютри се делят най-общо казано, на две категории според операционната им система: Palm и PocketPC. В Palm групата влизат Handspring Treo, Garmin, Palm Zire, Palm Tungsten, Palm Pilot (вече не толкова популярен) (на производители като Palm, Palm One, Palm Computing, Palm Inc.), WorkPad (на IBM). Clié (на Sony) и много други; а в групата работещи под PocketPC — iPaq (на Hewlett Packard), Cassiopeia (на Casio), Axim (на Dell) и др. Важно е да се знае, че съвременните джобни компютри са многофункционални и освен като органайзери (водене на бележки, поддържане график на срещите и приемане/предаване на факсове и електронна поща, свързване към друг компютър с кабел или по безжичен път) вече могат да се използват и като клетъчни телефони, цифрови фотоапарати, приемници на GPS информация (за местоположението върху земната повърхност) и устройства за възпроизвеждане на MP3 (компресирана) музика. — Б.пр. на стероиди. Невероятна играчка. Нямах нищо общо с нея. Дори не притежавах такъв.