Джеймс Твайнинг: Черното слънце

— Знам какво имаш предвид. — Том кимна. — Понякога и на мен ми липсва. Е, значи довечера ще сме само двамата. Доминик ще се разстрои.

Арчи повдигна учудено вежди и отбеляза:

— Съмнявам се.

— Какво искаш да кажеш? — Том се намръщи.

— Няма значение. — Арчи сви рамене. — Между другото, тя ми каза за обявите във вестника.

— Да — Кърк за момент се намръщи. — Изглежда, ФБР не са единствените, които търсят Ренуик.

— Защо, проблем ли има?

— Никакъв. Хари заслужава всичко, което ще му се стовари на главата.

Вече бяха излезли от пазара и вървяха по Парк Стрийт към колата на Арчи. Пивницата на ъгъла беше пълна, но тълпите оредяваха и Том изпита облекчение, че вече не се налага да крещи, та Арчи да го чуе. Минаха покрай редица малки складове с избелели имена, отдавна забравени търговски обекти, които едва се виждаха под натрупалата се мръсотия.

Арчи бръкна в джоба си, извади цигари и запали. Беше пропушил относително отскоро. Приписваше го на стреса от факта, че е станал порядъчен.

— Намери ли каквото търсеше в Щатите?

— Аха. — Арчи кимна, но очите му се стрелнаха встрани и Кърк усети, че съдружникът му не иска да говори за пътуването си. — Как беше в Прага? Заслужаваше ли си да ходиш там?

— Може би. Чувал ли си за един художник — Белак?

— Карел Белак?

— Да.

Том отдавна беше престанал да се учудва на задълбочените познания на Арчи за пазара на творби на изкуството, особено изобразителното изкуство. Ерудицията го правеше един от най-добрите пласьори в занаята.

— Разбира се, че съм чувал — продължи Арчи. — Какво искаш да знаеш?

— Името ми е познато, но не мога да се сетя откъде. Тази картина негова ли е?

И бръкна в джоба си, и извади снимката от синагогата. Арчи я разгледа.

— Не е в много добро състояние. — Върна му я и кимна. — Може да е негова. Мрачна палитра, тежък стил, леко замъглена перспектива. Но не съм виждал негова картина и ми е трудно да преценя със сигурност.

— Как така не си виждал?

След кратко мълчание Арчи каза:

— Белак е бил, така да се каже, пътуващ художник. Способен, но както виждащ, не особено талантлив. Рисувал е портрети и пейзажи, за да си плати наема. И после, през 1939 година, един амбициозен офицер от СС му поръчва да нарисува Гудрун, дъщерята на Химлер, като подарък за шефа му.

— Но Белак не е ли бил евреин?

— Точно така. Благодарният Химлер окачва портрета в кабинета си на улица „Принц Албрехт“ в Берлин. Когато разбира истината, заповядва да разстрелят офицера от СС и да арестуват Белак и да го изпратят в Аушвиц. След това наредил да издирят всичките му картини и да ги унищожат.

— Някои очевидно са оцелели — отбеляза Том — Тази е била открадната преди няколко дни от една синагога.

— Защо ще я свиват? Рамката изглежда доста по-скъпа от картината.

— Не знам. Може би защото Белак е бил евреин.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях в синагогата. — Кърк сам се изненада от гнева в гласа си. — Цялата беше изподраскана с графити. Свастики и други нацистки символи. Рисунките на децата от местния лагер на смъртта бяха накъсани на парчета.

— Хм. — Арчи хвърли фаса си в канала. — А картината?

— Изрязана от рамката и открадната.

— Но какво ще правят с някаква тъпа картина от синагога?

— И аз това се питам.

— Освен…

— Какво?

Над главите им премина влак на път за Лондонския мост и Арчи изчака тракането да утихне.

— Освен да е било заради картината и тия хитрушковци да са опитали да замаскират най-нормален обир като расистко изстъпление.

— И аз мисля така. — Том се усмихна, доволен, че инстинктивната реакция на Арчи е същата като неговата. — Разпитах тук-там и познай какво научих? От година и нещо са откраднати шест картини на Белак от различни частни домове и колекции.

— Шест? Нямах представа, че са оцелели толкова много.

— Е, не са с такова качество, че да си направиш труда да ги включиш в каталог. До ден-днешен обаче никой не е успял да открие извършителите. Полицията разследва случаите, но застрахователните компании не участват, защото картините не струват нищо. Разбрах всичко това само защото знам кого да питам.

— И какво излиза? Че някой полага огромни усилия да открадне няколко картини без никаква стойност. Въпросът е защо. Том? Чуваш ли какво ти говоря? — Арчи го погледна озадачено.

— Не се обръщай — прошепна Кърк. — Мисля, че ни следят.

Планина Черни борове, близо до Малта, щата Айдахо

5-и януари — 07:32