Стивен Кинг - Другият

— В романа от Брам Стокър отсякоха главата на Дракула и му запушиха устата с чесън — обясни Холи.

Хауи хвърли фенерчето на леглото и вдигна ръце:

— Бива. Отиваме в „Шопуел“, купуваме чесън и сатър, защото пропуснахме да се снабдим от „Хоум Депо“.

— И куршум в главата ще свърши работа — намеси се Ралф.

Помълчаха, като че ли обмисляха всички варианти, после Голд заяви, че отива да си легне, и добави:

— Преди това ми кажете какъв е планът за утре.

Ралф предположи, че Холи ще отговори, но тя безмълвно извърна поглед към него. Едва сега той забеляза с тревога (и със съчувствие) тъмните сенки под очите ѝ и бръчките, вдълбали се в ъгълчетата на устните ѝ. Самият той беше уморен, навярно всички бяха изтощени, ала Холи Гибни беше на края на силите си, само куражът ѝ я крепеше. За човек с нестабилна психика това бе равнозначно на ходене по тръни. Или по натрошени стъкла.

— Няма да предприемаме каквото и да било преди девет — отговори той. — Трябва да спим поне осем часа, дори повече, ако е възможно. После си стягаме багажа, напускаме хотела, връщаме се в къщата на Болтън да вземем Юн ѝ оттам потегляме към Мерисвил Хол…

— Което ще е голяма грешка, ако искаме Клод да си помисли, че се връщаме у дома — прекъсна го Алек. — Ще се учуди, че не тръгваме обратно към Плейнвил.

— Добре де, ще кажем, че първо отиваме в Типит, защото… ммм… ами, понеже сме забравили да купим нещо от „Хоум Депо“.

— Доста прозрачно — отбеляза Хауи.

— Помниш ли името на щатския полицай, който навести Клод, за да разговаря с него?

Ралф не си спомняше, но в айпада си беше въвел цялата информация, свързана с този случай. Процедурата си е процедура дори когато преследваш вампир.

— Казва се Оуен Сайп.

— Добре. Ще кажете на Клод и на маминка (което ще е равнозначно да кажете на Другия, ако той наистина чете мислите на Болтън), че се е обадил полицай Оуен Сайп, за да съобщи, че човек, отговарящ на описанието на Клод, е издирван от ченгетата в Типит във връзка с обир, кражба на кола или проникване с взлом в частен дом. Юн ще потвърди, че Клод си е бил вкъщи през цялата нощ…

— Не и ако самият той е спал в беседката — намръщи се Ралф.

— Твърдиш, че не би могъл да чуе, когато Клод включи двигателя? Гърнето на неговата таратайка още преди две години е било за смяна.

Ралф се усмихна:

— Имаш право.

— Така. Казвате, че заминавате за Типит да разберете за какво става въпрос и че ако тази следа води наникъде, отлитаме обратно за Флинт Сити. Как ти се струва?

— Добре. Само гледай Клод да не види фенерчетата и каските.

Единайсет часът мина и замина; Ралф лежеше на изтърбушения мотелски креват и си казваше, че трябва да изгаси лампата, обаче не я изключваше. Обади се на Джийни и разговаря с нея почти половин час — за разследването, за Дерек, за маловажни неща. После реши да включи телевизора — може би любимите на Лави Болтън среднощни проповедници щяха да му подействат като приспивателно… или поне щяха да прекратят безумната гонитба на мислите в главата му, — но като натисна копчето на дистанционното, на екрана се появи съобщение: В МОМЕНТА САТЕЛИТНАТА АНТЕНА НЕ РАБОТИ, БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ТЪРПЕНИЕТО. Тъкмо когато посегна да изгаси нощната лампа, някой тихо почука на вратата. Той прекоси стаята, понечи да отвори, но се отказа и погледна през шпионката — напразно, защото беше зацапана от мръсотия или от нещо друго.

— Кой е? — попита.

— Аз съм. — Гласът на Холи беше плах като почукването ѝ.

Ралф ѝ отвори. Тениската ѝ се беше измъкнала от панталона, сакото, което беше наметнала, защото навън бе застудяло, бе провиснало комично на една страна. Надигащият се вятър разрошваше късата ѝ прошарена коса. Ралф забеляза, че тя носи айпада си, после забеляза и друго — че той е по боксерки, които не се закопчават отпред и леко зеят. Спомни си как като хлапета се майтапеха: „Кой ти даде разрешително за продажба на хотдози?“

— Събудих ли те?

— Не. Заповядай.

Тя се поколеба, после влезе в стаята и седна на единствения стол, а Ралф побърза да си обуе панталона и започна да я кори:

— Защо не се опиташ да поспиш, Холи? Изглеждаш капнала от умора.

— Вярно е. Само че понякога ми се струва, че когато съм преуморена, заспивам по-трудно. Особено ако съм разтревожена и притеснена.

— Защо не опиташ с амбиен?

— Не се препоръчва на хора, които вземат антидепресанти.

— Разбирам.

— Направих някои проучвания. Понякога това ми помага да заспя. Започнах с вестникарските публикации за трагедията, за която ни разказа майката на Клод. Била е широко отразена, открих любопитни подробности. Реших, че ще представляват интерес за теб.