Стивен Кинг - Другият

— Карта на съзнанието му — подсказа Холи.

— Добре, става. Приемам, че може да е пропуснал нещо, както хората, които четат скоростно, пропускат подробности, докато профучават през текста, но тази конференция е била от голямо значение за Тери.

— Тогава защо го е… — подхвана Алек Пели.

— Може би е бил принуден. — Холи беше взела едното ултравиолетово фенерче и осветяваше стената, на която се очерта призрачен отпечатък от ръката на предишен обитател на стаята — гледка, който Ралф Андерсън би предпочел да си спести. — Може би гладът му е попречил да изчака появата на по-подходяща жертва.

— Или пък не му е пукало — каза Ралф. — Често се случва със серийните убийци, особено малко преди да бъдат заловени. Тед Бънди, Ричард Спек, Джон Гейси… в един момент, започнали да вярват, че те са законът. Че са недосегаеми. Станали прекалено самоуверени, увлекли се и започнали да се изсилват. А този „друг“ не се е изсилил много, нали? Само си помислете: ние щяхме да предявим обвинение на Тери и да го съдим за убийството на Франк Питърсън въпреки всичко, което ни беше известно. Алибито му беше желязно, но бяхме убедени, че е скалъпено.

„И донякъде ми се иска да вярвам, че е било така. В противен случай това ще преобърне на сто и осемдесет градуса представите ми за света, в който живея.“

Втресе го и му се повдигна. Възможно ли е през двайсет и първи век нормален човек да повярва в чудовище, способно да се преобразява в каквото си пожелае? Ако човек повярваше, че Ел Куко на Холи съществува, тогава всичко ставаше ясно. Вселената е безкрайна.

— Вече не е самоуверен — промълви Холи. — Досега, след като е убивал някого, е оставал с месеци на същото място, докато трае преобразяването му. Отивал е другаде едва след пълната или почти пълната промяна. Всичко, което прочетох по въпроса, както и наученото в Охайо потвърждават теорията ми. Сега обаче е бил принуден да промени обичайния си метод. Принуден е бил да избяга от Флинт Сити, след като онзи хлапак е разбрал за скривалището му в обора. Знаел е, че полицията ще довтаса. Ето защо е дошъл тук по-рано от предвиденото, за да не изпуска от око Клод Болтън. И е открил съвършеното скривалище.

— Мерисвил Хол — промълви Алек.

Холи кимна:

— Само че ние имаме предимство: той не подозира, че знаем. Да, Клод знае, че чичото и братовчедите му са погребани там, обаче няма представа, че Другия прекарва времето в хибернация във/или близо до гробища, като предпочита да са свързани с родственици на човека, в когото се преобразява. Убедена съм, че не греша. Трябва да е така!

„Защото ти се иска“ — помисли си Ралф, но колкото и да опитваше, не намираше пукнатини в логиката ѝ. Теорията ѝ беше издържана, стига да повярваха в нещо невероятно: свръхестествено същество, следващо повели, които никога нямаше да разберат.

— Дали Лави няма да му каже? — попита го Алек.

— Не вярвам. Ще си мълчи, защото е в негова полза.

Хауи пак взе едно фенерче и го насочи към дрънчащия климатик, върху който веднага се очертаха призрачни отпечатъци от пръсти. Той изключи фенерчето и подхвърли:

— Ами ако е имал помощник? Граф Дракула си е имал Ренфийлд. Доктор Франкенщайн — гърбушкото Игор, който…

— Това е широко разпространената заблуда — прекъсна го Холи. — В оригиналния филм „Франкенщайн“ асистентът на лекаря се казва Фриц и ролята се изпълнява от Дуайт Фрай, който играе и Ренфийлд в „Дракула“. По-късно Бела Лугоши…

— Грешката е моя, но въпросът остава: има ли съучастник Другия? Някой, на когото е възложил да ни следи. Не ви ли се струва логично? Дори да не знае, че сме разбрали за Мерисвил Хол, той е неспокоен, защото сме твърде близо.

— Разбирам накъде биеш — намеси се Алек, — обаче серийните убийци по принцип са единаци и най-дълго остават на свобода онези, което не се задържат на едно място. Разбира се, има изключения, но мисля, че „нашият човек“ не е сред тях. Прехвърлил се е от Флинт Сити в Дейтън. Ако проследите „кариерата му“ преди Охайо, може би ще откриете убити деца в Тампа, Флорида, или в Портланд, Мейн. Една африканска поговорка гласи: „Човек пътува най-бързо, когато е сам.“ Пък и кой би могъл да му е съучастник?

— Някой откачен! — заяви Хауи.

— Да речем, че си прав — намеси се Ралф. — Как го намира? Чрез обява във вестника или го взема под наем от психиатрична клиника?

— Добре, де — промърмори Голд. — Приемаме, че е сам, крие се в Мерисвил Хол и чака да го хванем. Да го изложим под унищожителните лъчи на слънцето, да му забием кол в сърцето или и двете.