Джеймс Роллинс - Ключът

„Ти си безжалостен войник на Бог. Докажи го, като убиеш без колебание, без никакво съжаление“.

Колкото и да го болеше, той се беше подчинил под безмилостния й поглед в библиотеката. В онзи момент тя доказа, че е готова да пролее собствената си кръв за каузата. Щом я видя сега, Тодор усети как част от гнева му се стопява, за да се смени с объркване.

Беше пристигнала час след евакуирането на Светата служба в Сан Себастиан. Вече беше зарязала всякакви опити да пази самоличността си в тайна от по-долната каста на ордена. Това само по себе си свидетелстваше за величието на момента. Погледът й обхвана лабораторията; страстта й гореше ярко в очите й, гневна и екзалтирана едновременно.

Зад нея се събраха още хора, които се опитваха да надникнат вътре. Бяха представители на най-висшите кръгове в ордена, всички дошли да видят онова, което бе скрито тук.

Тодор остана с гръб към прозореца, гледащ към изолираното помещение. Усещаше сиянието на стоте Xénese устройства, всяко от които съдържаше в себе си демон и сияеше злонамерено като черно слънце. На масата точно зад него, до наведената глава на Мендоса, се намираше адското устройство, което беше въздало справедливост в Париж.

Гуера му се усмихна топло, посегна и докосна юмрука му. Пръстите му моментално се отпуснаха. Не можеше да ги спре, усетил обичта в това докосване.

— Mi soldado — каза тя. — Справи се добре. Трябва да се гордееш.

Краката му затрепериха. Искаше да падне на колене, но остана прав.

— Рог que? — умолително попита той. — Нима всичко това е било за земни облаги? За натрупване на богатства от продажбата на прокълнатите устройства?

Усмивката на Гуера стана тъжна.

— Отчасти, familiares Иниго. Не мога да го отрека. Но го правим, за да напълним ковчезите на ордена. А те ще ни трябват в тъмните времена, които предстоят. — Мина покрай него, като го принуди да се обърне към нещата, които светеха в съседното помещение. — Ще разпръсна тези семена из целия свят. Така те ще изправят страна срещу страна, правителства срещу терористи. Ще се случат грешки. Ще последва разруха. А ако не стане…

Потупа Мендоса и му даде знак да се изправи и да обясни.

— Ще… ще поставим тайна вратичка във всяко устройство. — Техникът посочи сферата на бюрото. — Контролирана от тази основна програма.

Цялата кръв на Тодор сякаш се оттече в краката му и останалото му тяло се смрази. Той впери поглед в екрана, към огнения ангел в опустошената му градина.

Инквизиторът уточни:

— Ако светът не се съсипе от собственото си предателство, аз ще се пресегна оттук към моята армия от сто и ще поема контрола. Crucibulum ще владее всичко.

Зашеметен от този план, Тодор най-сетне падна на колене и сведе глава, засрамен от съмненията си в нея.

— Inquisitor Generalis.

И в този миг високо над тях зареваха сирени.

Отекнаха гърмежи.

Стрелба.

Тодор се изправи и погледна нагоре.

„Атакуват ни“.

Гуера не изглеждаше изненадана; погледът й не се откъсна от съседното помещение. Тя махна на Мендоса и кимна към прозореца.

— Освободи ги. Пусни мрачната войска на Бог.

18:54

Грей скочи от хеликоптера в разгара на престрелката.

Когато тактическият хеликоптер кацна в застлания с плочи двор, светлините му се включиха. Заслепяващите гранати осветиха прозорците още по-ярко. От разбитите рамки на други прозорци бълваше дим. Грей долови миризма на сълзотворен газ, разнесен из двора от перките на машината.

Чуваше се спорадична стрелба — водещият щурмови екип прочистваше сградата.

Първият хеликоптер кръжеше над огромната каменна камбанария. Трасиращи куршуми я обсипваха, убивайки снайперистите по прозорците й. Стрелбата превръщаше на трески первази и рамки, разбиваше камъни и тухли долу. Един залп улучи камбаната и тя зазвъня силно.

Грей зърна две едри бели кучета, които се втурнаха през портала към планините.

— Насам! — извика един войник от разбитата главна врата, чиято рамка още пушеше.

Забала ги поведе през открития двор. Грей и останалите бяха заобиколени от въоръжената фаланга на охраната. Грей бе извадил пистолета си. Ковалски беше вдигнал автомата си, опрял буза на приклада. Отец Бейли и сестра Беатрис тичаха приведени с тях към вратата.

Прекрачиха прага без инциденти и се озоваха в просторна зала. В огромна камина гореше огън; дървените рафтове срещу нея също горяха. Пламъците прояждаха пътя си през библиотеката, прехвърляха се върху дървената ламперия, поглъщаха стари картини. Пушек се виеше около гредите на тавана.