К Тюдор - Похищението на Ани Торн

После сядам. Това не е съзнателно решение. Просто краката ми поддават, сякаш сигналите от мозъка са спрели да достигат до тях. Взели са си почивка за вечерта. А може би завинаги. Уморен съм. Пред лявото ми око се спуска червена пелена. Минава ми през ум, че трудно ще се изправя отново, но не ме е грижа.

Лягам върху каменистата земя и се взирам в небето, но имам чувството, че гледам надолу, в бездънна черна дупка. Мракът ме притегля към себе си.

Някой ме улавя за ръката…

— Не ме бива много в емоционалните сбогувания.

— Мен също.

— Трябва ли да се прегърнем?

— Ти искаш ли?

— Не особено — поклаща глава Бет.

— Нито пък аз.

— Знаеш ли какво казват хората за прегръдките?

— Какво? — питам.

— Че са просто оправдание да си скриеш лицето.

— Е, при някои жени може би е за предпочитане.

— Да ти го начукам.

— Вече пропусна шанса.

— Ще го преживея, не бой се.

— Аз пък мислех, че давиш мъката си в алкохол.

— Наздраве — вдига халбата тя. Аз я чуквам с моята кока-кола. — И не мисли, че само защото вдигаш гълъбите оттук и ме оставяш сама да опирам пешкира, ще те черпя цяла вечер.

— Под „опиране на пешкира“ вероятно имаш предвид новото си назначение като заместник-директор?

Бет ми показва среден пръст.

Хари е напуснал преди няколко дни, заедно със Саймън Сондърс. Според слуховете причината е в имейли, открити от полицията на компютъра на Стивън Хърст и свидетелстващи за подкупи и корупция. Неправомерно влияние над Хари и плащания към Сондърс в замяна на по-високи оценки за сина му. Направо срамота.

Госпожица Харди (Сюзан, преподавателка по история) е поела директорската функция и е избрала Бет за своя заместничка. Мисля, че двете ще съставят добър екип. Всъщност оптимизмът ми стига дори дотам да допусна, че могат да преобразят гимназия „Арнхил“, особено предвид факта, че един от основните ѝ проблеми, Джеръми Хърст, вече няма да се появява там.

Понастоящем той е настанен у приемно семейство и ходи на консултации при психиатър. Намира се в шок след внезапната трагична загуба на двамата си родители. Бих искал да кажа, че ми е жал за него. Но от друга страна, не забравям Бенджамин Мортън.

Никога няма да разбера със сигурност какво се е случило, но смятам, че Джеръми го е отвел в пещерата. Може да е било шега, или пък някакъв вид „посвещаване“. Все едно. Нещо се е случило там с Бен. Нещо лошо. И вероятно не е бил единственият. Мисля си за Емили, племенницата на Бет. Поредното дете, което се е променило. Още един живот, пресечен без време.

А Джеръми не е споделял с никого. Освен може би с майка си.

Телата на Стивън и Мари бяха открити при старата мина. Полицията все още разследва обстоятелствата около смъртта им. Решаването на случая ще отнеме доста време предвид факта, че Стивън е имал тъмни делови връзки и доста врагове. Да не говорим за окървавения лост, открит в багажника на колата му.

Мястото на пропадането скоро ще бъде запълнено. Проектът за градски парк е в процес на преразглеждане. Идеята за застрояване с къщи е напълно забравена. Никой общински съвет не би одобрил подобно начинание.

Полицията идва да разговаря и с мен, в лицето на моята стара позната Тейлър и един едър сержант на име Гари Барфорд. Знаеха, че съм се качвал в колата на Хърст, и аз потвърдих, че веднъж ме е откарал у дома. След като отметнаха този детайл в тефтерите си, интересът им към мен видимо спадна.

— Значи не съм заподозрян? — попитах, когато си тръгваха.

— Не и за това — повдигна вежда Тейлър.

Сержантът звучно се изкиска.

— Тук имаме работа с професионалист. А вие не се вписвате точно в моя профил за наемен убиец.

Полицейска шегичка.

Мога да му кажа, че би се изненадал как изглежда понякога наемният убиец (или убийца). Но вместо това само се усмихвам.

— Не подценявайте силата на перото.

Той ме зяпва. Учителска шегичка.

Бет оглежда подозрително безалкохолното ми.

— Наистина ли заминаваш днес? Това не ми прилича на питие за сбогуване. Защо не поръчаме бутилка вино и да отбележим случая подобаващо?

Оглеждам чертите ѝ. Определено ще ми липсва да ги гледам. И се радвам, че се сдобрихме. Казах ѝ, че съм се върнал в Арнхил, защото съм винял Хърст за самоубийството на Крис. Което е частично вярно. Както повечето лъжи. Но понякога това е достатъчно.

— Колкото и примамливо да звучи, ще трябва да шофирам. А и компанията е по-важна от питието.