Джон Гришэм - Разплата

Двамата дълго си говориха приглушено. Джоуел, Стела, Флори, фермата, приятелите им, всички новини от дома. Тя приказваше повече, защото той нямаше желание да описва какво е преживял. Когато лекарите дойдоха на визитация, набързо запознаха Лайза със състоянието на пациента и какво следва да се очаква. Предвиждали още няколко операции и продължително възстановяване, но след време той щял напълно да се възстанови.

Един санитар й донесе тапициран стол и одеяло и тя се настани удобно. Извади книги и списания, четеше и говореше ли, говореше. Остави го чак когато се стъмни, и се върна в хотела.

Много скоро Лайза научи имената на другите момчета и флиртуваше най-безсрамно. Те наперваха гребените в нейно присъствие, доволни, че такава жизнерадостна и красива жена ги обгражда с внимание. Тя на практика въртеше цялото отделение. Пишеше писма до приятелките на войниците, обаждаше се по телефона на майките им, все с ведри и оптимистични новини, колкото и сериозно да бяха ранени момчетата. Четеше им писмата от близките, нерядко борейки се със сълзите. Носеше им шоколад и бонбони, когато успееше да намери.

Пийт беше от щастливците. Не беше парализиран или обезобразен, всичките му крайници бяха цели. Някои от момчетата бяха жалка гледка и получаваха още повече внимание от Лайза. Пийт се наслаждаваше на нейната способност да озарява цялото отделение.

Тя остана две седмици и си тръгна само защото Стела я чакаше у дома с Флори и Нинева. Когато си замина, отделението отново посърна. Всеки ден пациентите се провикваха към Пийт и питаха кога ще се върна Лайза.

Тя пристигна в средата на март и доведе децата. Джоуел и Стела бяха в пролетна ваканция и нямаха търпение да видят баща си. Три дни не се отделиха от леглото му и, общо взето, обърнаха отделението с краката нагоре. Когато си тръгнаха, Пийт спа цели два дни с помощта на успокоителни.

На 4 май го откараха с линейка на гарата и го натовариха на военномедицински вагон за предстоящото пътуване до другия край на страната. Спираха често, за да отнесат войниците в болница по-близо до дома им. На 10 май влакът пристигна в Джаксън и там го чакаха Лайза, Стела и Флори. Последваха линейката през града до болница „Фостър“, където Пийт се възстановява през следващите три месеца.

Две седмици след екзекуцията му завещанието на Пийт Банинг беше легализирано от канцлерския съд на окръг Форд. Джон Уилбанкс го беше изготвил скоро след процеса. Беше недвусмислено и оставяше основната част от активите на Пийт в попечителски фонд за Лайза, чийто попечител или контрольор щеше да бъде Уилбанкс. Собствеността върху земята, неговото най-ценно притежание, вече беше прехвърлена на Джоуел и Стела по равно, а тя включваше и техния хубав дом. Пийт настояваше за клауза, която даваше на Лайза правото да живее в къщата до края на живота си, ако не се омъжи повторно и ако някой ден бъде изписана от „Уитфийлд“. Джон го беше предупредил, че прилагането на такава клауза може да се окаже трудно, ако децата в качеството си на собственици по някаква причина искат да попречат на майка си да живее там. Завещанието имаше и други проблеми, до един надлежно посочени от адвоката и до един упорито пренебрегнати от клиента му.

В момента на смъртта си Пийт притежаваше оборудването във фермата, превозните средства и банковите сметки, от които беше премахнато името на Лайза след постъпването й в психиатрията. Преди това банковите сметки бяха общи, но Пийт не искаше тя да има достъп до парите. В личната му разплащателна сметка имаше 1800 долара. В сметката на фермата му — 5300 долара. Освен това той имаше 7100 долара на влог. Седмица преди екзекуцията прехвърли 2200 долара в сметката на Флори, за да покрива разходите по образованието на Джоуел и Стела. Освен това й даде малък метален сейф с малко повече от 6000 долара в брой и в златни монети — непроследими пари. Пийт нямаше заеми и дългове освен текущите разходи във фермата.

Той инструктира Джон Уилбанкс да легализира завещанието му възможно най-бързо и да подаде данъчните декларации. Назначи Флори за изпълнителка на завещанието, писмено й нареди да плати на фирмата на Уилбанкс дължимото и й остави списък с други дела, за които да се погрижи.

През 1947 г. хубавата селскостопанска земя в окръг Форд струваше приблизително по 100 долара на акър. Най-общо Пийт остави на децата си недвижимо имущество на стойност около 100 000 долара. На съпругата си остави една четвърт от тази сума, затворена в попечителски фонд, и както Джон Уилбанкс изтъкваше неведнъж — потенциален проблем, ако Лайза реши да оспори завещанието.