Джон Гришэм - Разплата

Когато камионът наближи моста и постовите, Камачо и Реналдо стиснаха оръжията си и притаиха дъх. След многочасово наблюдение те знаеха, че пазачите никога не проверяват собствените си камиони. И защо да го правят? Стотици минаваха денонощно. В каросерията Пийт приклекна с пръст на спусъка на картечницата си. Пазачите почти не им обърнаха внимание, само им махнаха да преминат.

Камачо стана доброволец в мисията, защото беше безстрашен и не се страхуваше от водата. Реналдо твърдеше, че е отличен плувец. Като командир Пийт никога не би изпратил друг на такава опасна мисия.

Камионът спря по средата на моста. Камачо и Реналдо свалиха оръжията си, сложиха си импровизирани спасителни жилетки и бързо отидоха при каросерията. Пийт, който вече умело си служеше с експлозивите, свърза детонатора и издаде лаконична заповед:

— Скачайте.

Двамата скочиха в студените и бурни води на Запоте и течението ги отнесе. На един завой около осемстотин метра по-надолу Дюбоуз беше седнал на една скала и чакаше. Хората му бяха във водата, вързани един за друг като живо спасително въже, готови да измъкнат другарите си от реката.

Експлозията беше великолепна и разтърси мощно спокойната лунна нощ. Огнено кълбо погълна камиона и моста на петнайсет метра в двете посоки. Паникьосаните постови се спуснаха от двете страни, но разбраха, че нищо не могат да направят. После осъзнаха, че мостът всеки момент ще се срути, и се оттеглиха светкавично.

Пийт се мяташе в бурната река и се мъчеше да се ориентира. Спасителната жилетка вършеше работа и го задържа на повърхността. Чуваше виковете и изстрелите на постовите, но се чувстваше в безопасност в буйната вода. Не беше възможно да плува, просто се опита да се задържи стабилно. Течението на няколко пъти го завличаше надолу, но Пийт успяваше да се пребори за глътка въздух. За части от секундата погледна назад и мярна горящия камион. Близо до завоя течението го заблъска в скали, които не виждаше, и левият му крак се счупи. Болката беше мигновена и почти нетърпима, но той успя да се оттласне от скалите. Скоро чу гласове и изкрещя в отговор. На завоя течението не беше толкова стремително и гласовете прозвучаха по-отблизо. Някой го сграбчи и го издърпа на брега. Камачо вече беше там, но Реналдо го нямаше. Минутите се нижеха, всички мълчаливо наблюдаваха огъня в далечината. Разнесе се втора експлозия и на моста зейна дупка, а горящият скелет на камиона падна в реката.

Дюбоуз и Клей сключиха ръце под мишниците на Пийт и поеха по пътеката. Болката беше нетърпима, от върховете на пръстите му към хълбока. Раната го зашемети и той едва не изгуби съзнание. Повървяха съвсем малко и спряха, а Дюбоуз му инжектира морфин. Партизаните си бяха правили много носилки насред гората, затова и сега бързо отрязаха два бамбукови пръта и преметнаха през тях одеяла. Докато действаха, останалите наблюдаваха дали в реката няма да се появи Реналдо, но така и не го откриха.

Цели два дни майор Банинг се гърчи от болка, но нито веднъж не се оплака. Морфинът много помогна. Куриери предупредиха Грейнджър и когато групата пое на последното си изкачване преди базата, пристигна лекар с още морфин и с истинска полева носилка. Отпочинали техни другари го отнесоха в базата, където го посрещнаха като герой. Грейнджър крачеше, наперен като паун, прегръщаше хората си и им обещаваше медали.

Лекар пристегна крака на Пийт с шини и му каза, че поне няколко месеца няма да участва в мисии. Бедрената му кост беше счупена най-малко на две места. Пищялът му също беше строшен. Капачката на коляното му беше пукната. Налагаше се операция, за да бъде наместено всичко, но тя не беше възможна. Пийт получи забрана да става от леглото две седмици и с огромно удоволствие караше Клей да върши какво ли не.

Бързо му доскуча и започна да снове, щом Клей му намери чифт патерици. Лекарят настояваше да не се движи, но Пийт се възползва от старшинството си и му каза да върви по дяволите. Всяка сутрин се настаняваше под навеса на Грейнджър и се превърна в голяма досада. Без покана започна да съветва генерала по всякакви особености на партизанската война и мисиите и Грейнджър вадеше дъската за крибидж, за да му затвори устата. Скоро Пийт започна да го побеждава почти всеки ден и настояваше да му се плаща с американски долари. Грейнджър му предлагаше само разписки.

Седмици наред Пийт помагаше на генерала да планира нападение след нападение. Наблюдаваше печално как партизаните чистят оръжието си, пълнят раниците си и потеглят на мисии. Клей беше повишен в лейтенант и стана командир на отряда на Пийт.