Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— Сигурен ли си?

— Деветдесет и осем процента.

Последва мълчание. Нийл каза:

— Добре, направи ми една услуга, изпрати съобщението за погрешна идентификация по факса до окръг Харисън и до Ню Лебънън. Шерифските служби.

— Ами че в Ню Лебънън имат ли факс?

— Офицер — рече Нийл, — според указанията трябва да има поне един във всеки град…

Това беше на майтап.

— … с над пет хиляди души население.

— О, точно така. Доволен съм, че ми напомнихте. До кого?

— Уинтън Кресги от окръжната служба, Уилям Корд в Ню Лебънън. Това са полицай Кресги и детектив Корд. Запиши си ги и гледай да не ги объркаш.

— Не, сър. Обещавам.

— И приложи обяснителна бележка — отбележи го „спешно“ — и им кажи, че изглежда тяхното момче Гилкрист все още вилнее на свобода. Моите поздравления за добре свършената работа, офицер.

— Удоволствие бе да помогна, детектив.

Брайън отпразнува съобщението, че Одънският университет няма да бъде закрит и през следващата година, по подобаващ според него начин: той се чука с една студентка върху бюрото на Лион Гилкрист.

Имаше и още един повод за празнуване. Той щеше, след формално приемане на докторската му дисертация това лято, да стане член на английската катедра към филологическия факултет на Одънския университет.

Оукън сега беше сам. Русокосата студентка — по ирония на съдбата тя седеше точно до Джени Гебън по време на семинарите му — си бе отишла и той седеше гол до кръста на стола на Гилкрист и бавно се въртеше. Щорите бяха спуснати и тъй като електричеството бе прекъснато (колежът бе официално затворен за две седмици преди началото на летните занятия), в кабинета бе адска жега. Оукън погледна капчиците влага върху бюрото и се почуди дали са сперма или пот.

Оукън бе потресен от новината, че Гилкрист е бил убиец. В първия момент ужасено се запита дали слухът, който той бе пуснал, не е излязъл извън контрол. От „Реджистър“ обаче той разбра, че Гилкрист и Джени наистина са имали връзка. Но да убие нея и професор Сейлс! Невероятно. Оукън бе подозирал, че Гилкрист е избухлив и вероятно бе способен на убийство, но никога не бе предполагал, че наистина ще убие някого.

И сега кучият му син беше също мъртъв, застрелян от полицията… Оукън затърси сред репертоара си подходяща максима, която би могла да обобщи този човек. Не можа нищо да измисли.

Нахлузвайки тениската си, Оукън отново се протегна, зяпайки старите репродукции и стотиците книги, които предполагаше, щяха да останат като наследство от Гилкрист. Ето един стар том на Фройд, който може да е ценен. Няколко по-нови книги върху психозите и литературата. Оукън нямаше претенции към тях, дори като академичен приемник на Гилкрист, но си помисли, че може да отмъкне най-хубавите, преди деканът да нахълта в кабинета. Размишлявайки върху тези допълнения към собствената си библиотека, той се почувства изтощен в жегата и сред ароматите на майския бриз и неотдавнашния секс, Оукън притвори очи.

Събуди се по едно време от леко ужилване по врата. Отначало си помисли, че го е нападнала пчела или комар, но когато се пресегна до ужиленото място, той откри, че едва може да вдигне ръката си до гърдите.

Погледна надолу и видя напоената си с кръв фланелка. Извика и се помъчи да достигне врата си с ръка. Докосна парче увиснала кожа на мястото, където сънната му артерия бе прерязана. Оукън се опита да стане и веднага падна на пода. Той сграбчи телефонния кабел и събори апарата на пода до себе си.

— Обожепомогни… — Ужаси се от слабия си гласец.

Той натисна деветка.

Слушалката се изплъзна от окървавената му ръка. Той се помъчи да я вземе отново.

Натисна единица.

Взря се в замъглените цифри на телефона. Опита се да докосне последната цифра, но откри, че ръката му не се подчинява. Чу бръмчене, изщракване и музикален сигнал, след който електронен женски глас му заговори, казвайки последните думи, които изобщо някога щеше да чуе:

— Вашето обаждане не може да бъде изпълнено според набраните цифри. Моля затворете и отново наберете номера.

Даян Корд плъзна ръце около Бен Брек и силно го прегърна.

Беше сякаш съвсем естествено да го направи: бе застанала в градината си и го гледаше как спира колата на алеята, после бързо се приближи до него, обгърна го с ръце и усети неговите около себе си.

Съвсем естествено. Това ужасно я уплаши. Тя каза:

— Оставих съобщение за теб в библиотеката.

— Бях във филологическия факултет. Как е Джейми?