Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— Този семестър е имала курс по френски, трета част. Преподавател й е бил Доминик Льофевър. Изучавала е „Гражданската война и сто години след нея“, с преподавател Рандолф Сейлс. „Съвременна литературна критика“, с Елейн Адлър-Блъм. „Чосър“, с Робърт… Остопович. Е, името е трудно за произнасяне. И още един предмет: „Връзката между психологията и литературата: деветнадесети и двадесети век“. Нейният учител тук, искам да кажа, нейният професор е бил Лион Гилкрист. Семинарът по същия предмет е бил при Брайън Оукън. И накрая, „Корените на натурализма“, при Чарлс Горни.

Корд се зачуди какво ли означават всички тези курсове. Самият Корд бе завършил сред по-добрите в своя випуск, защото колежът му бе с техническа насоченост. Той приключи набързо с материалите, които Кресги му бе донесъл и ги свърза с телбод. Бутна ги встрани.

— Извинете — обади се Кресги.

Корд вдигна поглед.

— Да?

— Просто исках да ви кажа, че проверих в поликлиниката. Не се е лекувала при лекар специалист и тази година е ходила там само веднъж. Трябвало да вземе антибиотици за бронхит.

— Не се е лекувала — повтори Корд. Фактът бе записан прилежно на картонче. Той не забеляза как Слоукъм и Милър се спогледаха.

— И още нещо — добави шефът на охраната, — отдел „Личен състав“ по принцип никога не назначава бивши престъпници. Затова, ако има такива сред персонала, значи те са скрили факта в своите автобиографии.

Евънс се обади:

— Тя явявала ли се е някога пред УДК?

Университетската дисциплинарна комисия. Кресги каза „не“.

— И така — рече Корд, надрасквайки набързо тези факти, — що се отнася до убийството, в около десет часа във вторник вечерта тя е била изнасилена и удушена, вероятно от човек, когото е познавала.

— Откъде разбрахте това? — попита Кресги и Корд го погледна раздразнено.

— Вижте какво… — започна Корд.

Евънс отговори на Кресги:

— Защото не е побягнала и защото той достатъчно се е приближил, за да я покори, без тя да се съпротивлява.

— Откъде знаете това?

— Ако се е съпротивлявала, щеше да има тъкан под ноктите й.

— От плат ли?

Слоукъм се изсмя. Евънс обясни:

— От кожа. Кожата на мъжа.

— Аха. — Кресги добави: — Но в такъв случай, ако го е познавала, той вероятно не е бил, ъ, нали разбирате, култов убиец.

Слоукъм изрече назидателно:

— Не е точно така, шефе. Голям процент от убийците при жертвоприношения познават своите жертви.

— О. Не знаех това.

Заседанието се изплъзваше от контрола на Корд. Той каза натъртено:

— Тук имаме много неизвестни. Възможно е мотивът да не е бил грабеж. А може и да е бил. Той може да се е уплашил, преди да вземе ценните й вещи.

Слоукъм се изсмя.

— Но тя е имала диамантено колие. Когато той е приключил с нея, можел е да го изтръгне просто ей така. — Той нагледно демонстрира късане на верижка от собствения си врат. — Не би отнело повече от две секунди.

— Каква е причината за смъртта според следователя? — попита Евънс.

— Така, както изглеждаше. Травматична асфиксия. Малки кръвоизливчета в очите. Счупена подезична кост. Нашият човек отначало е използвал ръцете си, после е довършил с тел или въже. Не намерихме никакво оръжие. Следователят каза, че мъжът е бил около трийсет сантиметра по-висок от нея. Не е бил много силен. Наложило му се е на няколко пъти да я стисне за врата. Направил го е отпред. О, и следователят предполага, че не е женен. Или пък сексуалният живот с жена му е бил зле.

— Защо? — попита Милър.

— Количеството на спермата. Вероятно не е правил секс от четири или пет седмици.

— В такъв случай значи искаш да кажеш, че е имал добър сексуален живот с жена си — обади се Джим Слоукъм.

Милър високо се изсмя; останалите, освен Корд, се подхилваха.

Корд погледна картончетата си и разстели някои от тях.

— Сега искам да съсредоточим усилията в четири направления. Първо, около търговския център и към шофьорите по шосе 302. Бих желал ти да се занимаеш с това, Джим. Това е трудна задача. Но шосето е доста натоварено и вероятно е имало хора, които са се прибирали у дома в около десет часа в онази вечер. — Корд надраска нещо върху едно картонче. — А, и провери дали някой е качвал стопаджии.

— Второ, Т. Т., мислех си дали ти не би могъл да се занимаеш с къщите около езерото.

Евънс кимна и Корд каза:

— Трето, двамата с Ланс ще установим приемна в колежа, където ще разговаряме със студенти и служители.

— Да, сър. — Дори седнал, Милър сякаш бе застанал мирно. — Какво точно…