Стив Берри - Гробницата на императора

Че не идва от мъртви растения и динозаври.

— Залежите на биотичен петрол лежат плитко, Котън. От стотици до няколко хиляди метра под повърхността на Земята. Докато абиотичният петрол се намира на много по-голяма дълбочина. Няма научно обяснение за потъването на органичния материал толкова дълбоко под земята. А от това следва, че съществува друг източник на тази суровина. Сталин преценил, че ако теорията за възобновяемия петрол бъде доказана, Съветският съюз ще получи голямо стратегическо предимство пред своите съперници. Още през петдесетте години на миналия век той предвидил важното политическо значение на суровия петрол.

Малоун бавно осъзна важността на темата, която засягаха, но все пак искаше повече подробности.

— Защо никога не съм чувал за това? — попита той.

— Сталин не е имал причини да информира враговете си, най-вече нас. Всички публикации по въпроса излизали на руски, а в онези години малцина извън тази страна са ползвали езика й. Западът поддържал теорията за фосилното гориво и не обръщал внимание на алтернативите, отхвърляйки ги като налудничави.

— А какво се е променило сега?

— Вече не мислим, че тези алтернативи са налудничави.

Тан напусна музея на Изкоп 1 и излезе в топлата нощ. Широкият площад около историческия комплекс тънеше в тишина. Наближаваше полунощ.

Мобилният телефон започна да вибрира в джоба му. Той го извади и погледна дисплея. Търсеха го от Пекин.

— Имаме добри новини, министре — каза гласът насреща. — Открихме Лев Соколов.

— Къде?

— В Ланджоу.

Само на няколко километра в западна посока.

— Държим го под постоянно, но незабележимо наблюдение.

Най-после. Вече можеше да направи следващия си ход. Тан изслуша детайлите по операцията и заповяда:

— Продължавайте наблюдението. Утре рано сутринта ще бъда там.

— Има и още нещо — добави сътрудникът му. — Обади се началникът на сондажния участък. Молбата му е да побързате.

Гансу се намираше на двеста километра в северна посока. Последната спирка от предварително планираното пътуване. Хеликоптерът чакаше наблизо, зареден и готов за полет.

— Кажи му, че след два часа съм там.

— Една последна информация.

Сътрудникът му явно не си беше губил времето.

— Министър Ни вече три часа се намира в дома на Пау Уън.

— Успя ли да разбереш дали пътуването на Ни е официално?

— Нямаме подобни сведения. Резервацията за полета си е направил лично, а два дни по-късно внезапно е заминал.

Това потвърждаваше подозренията на Тан, че Ни Юн разполага със свои агенти сред най-близките му сътрудници. Откъде иначе би разбрал, че трябва да отиде именно в Белгия? Не беше особено изненадан, но започваше сериозно да се безпокои от шпионската мрежа на Ни. Само няколко от най-близките му сътрудници знаеха за важната роля на Пау Уън.

— Още ли е там? — попита на глас той.

— Допреди десет минути беше.

— Незабавно ликвидирайте Ни. Също и Пау.

Ни не пропусна да обърне внимание на думата, използвана от Пау Уън. Гордост.

— Били сме най-великият народ на света — промълви по-възрастният мъж. — С огромно превъзходство над всички останали. По време на династията Тан чужденците, женени за китайки, нямали право да напускат страната. Извеждането им извън границите на истинската цивилизация се считало за недопустимо.

— И какво от това? Тези неща са отдавна забравени. — Раздразнението на Ни беше очевидно. — Вие си стоите тук, в Белгия, докато ние се борим в Китай. Говорите за миналото така, сякаш то може да се повтори. Но моята задача е много по-трудна, отколкото можете да си представите.

— Задачата ви не се различава по нищо от онези, с които са били натоварени много хора преди вас, министре. По мое време нямаше спасение от Мао. Неговите статуи и бюстове бяха навсякъде. Портретите му — също. Имаше ги на кибритените кутийки, на календарите, в такситата, автобусите и самолетите. Пожарните и локомотивите се движеха с големи негови портрети отпред, оградени от червени знамена. Но и тогава всичко беше лъжа, както днес. Гладкото розово лице на Мао, пращящо от здраве? Глупости! То нямаше нищо общо с действителността. Човекът беше стар и болен, с почернели зъби. Грозен и немощен. — Пау посочи аквариума с рибките. — И тогава, и сега Китай е като риба върху дърво. Тотално изгубен, не на място, без надежда за оцеляване.

Ни съжали за избухването си, но в главата му цареше хаос. Конкретният план за действие след завръщането му в Китай изглеждаше невалиден. Много хора бяха готови да подкрепят неговия поход към властта. Да стартират процеса, да привлекат нови поддръжници. Новата заплаха поставяше всичко това под съмнение.