Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Малоун свърза тези обяснения с чутото от Даниълс. Въпросният Робърт Патерсън бил държавен служител и именно той предал на Андрю Джаксън шифъра на баща си. И вероятно предложил да го използват в процеса на дешифриране. А Стария орех с готовност приел, защото без него Общността никога нямало да дешифрира кода.

— През хиляда осемстотин и втора година Джеферсън се отказал да използва колелото — продължи управителят. — То се появило на бял свят чак през хиляда осемстотин и деветдесета, когато някакъв френски държавен служител проявил любопитство към него. По време на Първата световна война Америка си го прибрала обратно и го използвала активно чак до началото на Втората световна.

Излязоха от поредния завой и се отправиха към малък павиран паркинг. Един от туристическите автобуси тъкмо го напускаше, разтоварил поредната група. Главният вход на къщата се намираше на трийсетина метра по-нататък.

— Беше ми приятно — рече Малоун. — Благодарение на вас лесно се добрах до тук.

— Е, не всеки ден ми се случва да ме включат в конферентен разговор с началника на президентската канцелария и с шефа на Сикрет Сървис — усмихна се мъжът и изключи двигателя.

Малоун излезе под ярките слънчеви лъчи. Въздухът беше топъл и сух, нещо типично за късната пролет. Той се обърна и тръгна към първата къща с купол в Америка.

Внезапно зад един от прозорците блесна ослепителна светлина. Разнесоха се писъци. Нов блясък. На входа се появи някакъв човек.

— Бягайте! — изкрещя той. — Вътре има бомба!

Касиопея и Едуин Дейвис се изтеглиха към далечния край на паркинга, за да избегнат прииждащите тълпи туристи.

— Искам да науча всичко за личните ти отношения с Първата дама — започна без увъртания тя.

Лицето на Дейвис потъмня.

— Вероятно вече разбираш защо те изпратих сама на тази мисия — каза той.

Да, тя отдавна го беше разбрала.

— Когато стана ясно кого са задържали агентите на Сикрет Сървис, аз помолих президента да потърси услугите ти. Той веднага се съгласи, защото вярва безрезервно на Котън и на теб. Не е забравил какво направихте последния път за него. А аз си дадох сметка, че Полин автоматично влиза в кръга на заподозрените, защото само шепа хора знаеха предварително за планираното посещение в Ню Йорк. И взех съответните мерки за контрол на разследването срещу нея.

— Знаел си от самото начало, че информацията изтича именно от нея, така ли?

— Да. Идеята, че е споделила с някого, нямаше как да бъде пренебрегната.

— Кога започнаха отношенията ви?

Неудобството му видимо нарасна. Но нямаше как да бъде другояче. Той се беше обърнал за помощ към нея, а тя просто си вършеше работата.

— Дойдох на работа в Белия дом преди три години, когато бях назначен за младши съветник по въпросите на националната сигурност. Тогава се запознах с Полин… Тоест с Първата дама…

— Не се притеснявай — погледна го съчувствено Касиопея. — Тук сме само двамата. Разкажи ми какво се случи.

— Притеснявам се и още как! — мрачно процеди той. — Бесен съм на себе си! Никога преди не съм се държал по подобен начин! Аз съм на шейсет, по дяволите! Как можах да изпадна в толкова неудобна ситуация? Нямам отговор на този въпрос…

— Добре дошъл в клуба — усмихна се Касиопея. — Бил ли си женен?

Дейвис поклати глава.

— Имал съм малко връзки в живота си. Работата винаги е била на първо място за мен. Хората с проблеми търсеха помощта ми. А сега какво стана?…

— Просто ми разкажи какво се случи — докосна ръката му Касиопея.

— Цял живот е била ужасно нещастна — започна той. — Което е жалко, защото е изключително добър човек. Инцидентът с дъщеря й оставил незаличими рани в душата й. Просто не е успяла да ги затвори…

Дани Даниълс също, помисли си Касиопея.

— Отдавна престанала пътува с президента — продължи Дейвис. — С много редки изключения. Официалната версия е разминаване в програмите — нещо, което често се случва. Срещах се с нея именно когато Даниълс отсъстваше от Белия дом. Веднага добавям, че в тези срещи нямаше нищо неприлично. Просто обядвахме или вечеряхме заедно. И си говорехме. Тя обича да чете, предимно любовни романи. Малцина знаят това. Снабдява я Шърли. — На лицето му се мярна нещо като усмивка. — Това й доставя радост, но не заради секса. Привлича я щастливият край. Повечето подобни романи завършват с хепиенд и именно това й харесва.

Дейвис постепенно се отпускаше и разкриваше душата си. Бе мълчал прекалено дълго.