Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Което отново ни връща към Андрю Джаксън — кимна Даниълс. — Той е единственият президент, който ги притиснал здравата.

Дейвис се наведе и измъкна изпод масата тънка кожена папка, от която извади лист хартия.

— Това е писмото, което Джаксън написал до Абнър Хейл — един от членовете на Общността, през хиляда осемстотин трийсет и първа — поясни президентът. — Копие от него е запазено в секретен комплект президентски документи в Държавния архив, далеч от любопитни погледи. Но Едуин успя да стигне до него.

— Не съм чувал за подобен архив — поклати глава Малоун.

— Ние също научихме съвсем скоро за него — отвърна Даниълс. — Тук трябва да добавя, че аз не съм първият, който го е прочел. В Държавния архив водят дневник на всички, които са проявили интерес към него. Оказва се, че сред тях има доста президенти, последният от които е Джон Кенеди. — Той посочи листа. — Както можете да се уверите сами, Абнър Хейл изпратил убиец на Джаксън, или поне Джаксън е мислел така.

Малоун прочете текста, подаде го на Касиопея и попита:

— Абнър е роднина на Куентин Хейл, така ли?

— Прапрадядо — кимна Даниълс. — Те са много стара фамилия.

Малоун се усмихна.

— Андрю Джаксън бил толкова бесен, че откъснал страниците от дневниците на Камарата и Сената, които съдържали одобрението от страна на Конгреса на разрешителните за каперство на четирите фамилии. Аз лично видях назъбените краища на откъснатите страници.

— Това ли е причината да не анулирате тези документи? — попита Касиопея.

Малоун знаеше отговора.

— Липсата на копие, което потвърждава одобрението на Конгреса, прави въпросните документи юридически невалидни. Президентите не могат да подпишат разрешителното за каперство, преди то да бъде одобрено от Конгреса. А в този случай няма документ, който да удостоверява, че това е било направено.

— Значи президентите не могат да подписват еднолично тези писма? — попита Касиопея.

— Забранено им е от Конституцията — поклати глава Даниълс.

— В случай че въпреки всичко поемете инициативата да анулирате разрешителните, това би означавало, че ги приемате за валидни — подхвърли Малоун. — А отмяната не може да засяга вече подписани актове. Приносителите им ще запазят имунитета си пред закона — към което и се стреми днешната Общност.

— Така е — кимна Даниълс. — И в двата случая сме обречени. Би било по-добре, ако Джаксън беше унищожил въпросните страници. Но този луд мръсник предпочел да ги запази в личния си архив. За да може да ги тормози, както сам си признава. Да ги принуди да се тревожат и за други неща, а не да организират атентати срещу президента. В крайна сметка става така, че просто ни е прехвърлил проблема.

— Как ще постъпите, ако разполагате с тези две страници? — попита Касиопея.

— Това беше задачата, с която се зае Стефани. Да проучи възможностите. Не съм от хората, които прехвърлят проблемите на своите наследници.

— И какво стана? — попита Малоун.

— Нещата се объркаха — въздъхна президентът. — Посещението на Хейл при Едуин пробуди нашето любопитство и ние започнахме да задаваме въпроси. Не след дълго открихме, че директорката на НРА Андреа Карбонел поддържа контакти с Общността.

Малоун познаваше тази жена още от времето на службата си в отряд „Магелан“. Американка от кубински произход, изключително твърда и последователна. Сериозен човек. Веднага разбра и за какво намеква президентът.

— Твърде тесни контакти, а? — подхвърли той.

— Не сме сигурни — поклати глава Дейвис. — Откритието беше неочаквано и предизвика силното ни безпокойство. Почувствахме се длъжни да научим повече.

— А Стефани предложи да свърши тази работа — добави Даниълс. — Сама, напълно доброволно.

— Защо точно тя? — попита Малоун.

— Защото искаше. Защото й вярвам. НРА е в конфликт с останалите разузнавателни служби по отношение на Общността. Те искат да вкарат пиратите в затвора, но Карбонел е против. Намесата на друга агенция само би задълбочила конфликта. Миналата седмица със Стефани обсъдихме този въпрос. Тя ме убеди, че ще бъде най-добре да се заеме лично. После се свърза с няколко бивши агенти на НРА, които разполагаха с факти за връзката между Карбонел и Общността. Преди четири дни трябваше да се обади на Едуин и да докладва какво е научила. За съжаление това не се случи и ние нямаме представа защо. Предполагаме, че е била отвлечена.

Или нещо по-лошо, добави мислено Малоун.

— Притиснете Карбонел, а също и Общността.