Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Капитане — започна човекът насреща. — Току-що прегледахме записите на охранителните камери. На тях се вижда самотен нападател, който е акостирал на кея преди час и половина. Поради бурята снимките са много лоши, но по всичко личи, че става въпрос за жена.

— Някакви следи от нея?

— Тази вечер имаме проблеми с всички камери, но отговорът е не. Жената просто е изчезнала.

— Лодката й все още ли е на кея?

— Да, завързана за един стълб. Ще заповядате ли да я приберем?

Хейл се замисли за момент.

— Не — поклати глава той. — Хрумна ми по-добра идея.

Малоун нетърпеливо очакваше кацането. Вече летяха в американското въздушно пространство, следвайки крайбрежната линия в североизточна посока, към Северна Каролина. Пилотите го информираха, че полетът ще продължи два часа, а последните трийсет минути ще има силно друсане поради бурята в тази част на атлантическото крайбрежие. Не му оставаше нищо друго, освен да седи и да размишлява.

Отношенията с Касиопея бяха променили живота му. Бе живял дълго с първата си съпруга Пам. Запознаха се във флота, после завършиха Юридическия факултет и постъпиха в отряд „Магелан“. Междувременно създадоха и отгледаха Гари, а малко по-късно Пам също стана адвокат. Но вместо да ги сближи още повече, дипломата й ги отчужди. И двамата не бяха светци. Тя още от самото начало знаеше за всичките му авантюри, но нейната — макар и единствена, излезе наяве доста години по-късно. В крайна сметка все пак успяха да сключат примирие, но то им отне много повече време и нерви, отколкото бяха предполагали. Сега обаче в живота му имаше друга жена. Различна, вълнуваща, непредвидима. Докато Пам беше образец на търпение, Касиопея приличаше на пеперуда, която скача от цвят на цвят с неподражаема грация и пъргавина. Вероятно затова го привличаше страшно много. Разбира се, грешките бяха налице, но той й прощаваше. Бе изпитал невероятно влечение към нея още по време на първата им среща във Франция. Но в момента тя може би бе в беда, изправяйки се сама срещу могъща пиратска организация.

Телефонът в кабината иззвъня.

— Котън, искам да те предупредя, че в имението е настъпила гробна тишина.

Нямаше как да сбърка гърления глас от другата страна на линията.

— Изпратете хора да ги приберат — отвърна на президента той. — Касиопея изобщо не би трябвало да ходи там сама.

— Добре знаеш, че някой трябваше да отиде — въздъхна Даниълс. — Разбирам те много добре. Чувствам се ужасно за положението на Стефани. На всичкото отгоре и тази глупачка Шърли Кейзър се забърка!

— Колко още ще чакате?

— Тя каза до разсъмване. Ще й дадем толкова време. Там непрекъснато пристигат хора, но това е всичко, което знаем. Надявам се да успее.

— След по-малко от два часа и аз ще бъда там — каза Малоун.

— Намери ли страниците?

— Мисля, че ги намерих, но ще трябва да се върна за тях по-късно.

— Уайът все още е там, Карбонел — също. Появила се е малко след твоето оттегляне.

— Предположих, че Едуин има свои очи и уши където трябва.

— Аз настоях. Единият от пилотите на Сикрет Сървис остана там, за да наблюдава развоя на събитията.

В момента това не беше първата му грижа.

— Искам текуща информация за всичко, което се случва в Бат — настоя той.

— Ще се задействаме в мига, в който имаме повод. А стигнеш ли там преди това, имаш пълна свобода на действие.

Касиопея оглеждаше къщата на Хейл. Електрозахранването беше възстановено. Въоръжени мъже дежуреха на покритите веранди.

— Използвайте прикритието на дърветата — прошепна тя. — Заобиколим ли къщата, всичко ще бъде наред. Пристанът е съвсем наблизо.

Бурята продължаваше да бушува без никакви признаци за отслабване. Обратният път до реката със сигурност щеше да бъде труден.

— Много ми се ще да вляза там и да видя сметката на мръсника! — изсъска Шърли.

— А не е ли по-добре да дадеш показания срещу него? — шепнешком попита Касиопея. — Ще бъде напълно достатъчно. — Замълча за момент, после посочи тъмната гора. — Да вървим.

Петдесет метра след като подминаха къщата, оттам долетяха гневни викове. Тя се обърна. През листата се виждаше как въоръжени мъже изскачат от вратите и верандите. Нещо ги беше изплашило. Слава богу, никой не се насочи към тях. Целта им беше не реката, а поляната пред къщата.

— Трябва да побързаме! — напрегнато прошепна тя.

Уайът видя как Нокс се стрелна встрани, търсейки укритие. Изстрелите долетяха от посоката, в която бяха изчезнали Карбонел и единият от придружителите й. Очилата за нощно виждане му позволиха да забележи съвсем ясно някакъв мъж, който изскочи на стълбите само секунда след като Нокс се втурна нагоре към бойниците. Очевидно това беше вторият човек на Карбонел, получил заповед да ликвидира боцмана. Май беше време да му помогне. Прицели се и стреля. Мъжът се свлече на камъните.