Майк Лосон - Двойни игри

Файн изглеждаше много добре зад катедрата — висок и строен, облечен в безупречен сив костюм, с красиво извити мефистофелски вежди и безупречно подстригана брадичка. Камерите го обичаха не по-малко от репортерките, които го следваха на всяка крачка.

Файн обяви пред новинарските хиени, че току-що се е добрал до „нещо много обезпокоително“. След като заел мястото на покойния Уилям Бродрик в Американския сенат, той решил да провери финансовото състояние на предшественика си и с огромна изненада открил, че в една сметка на Каймановите острови има около осем милиона долара на негово разположение. Самият факт, че парите се намират в офшорна сметка, му се сторил „крайно подозрителен“.

— Но това не е всичко, дами и господа — обяви той. — Само преди два дни открих, че този влог принадлежи на човек на име Оливър Линкълн.

Един от репортерите вдигна ръка и попита:

— По какъв начин разбрахте, че парите са на негово име? Нали хората влагат парите си в чужбина, за да не се разбере, че ги притежават?

— Един американски сенатор все пак трябва да има известни контакти, нали? — усмихна се Файн. — Просто се свързах с президента на съответната банка и му обясних, че много искам да узная името на титуляря на сметката. Не мога да цитирам точно какви думи използвах, но доколкото си спомням, намекнах, че би било грешка да дразни човек като мен… — Репортерите избухнаха в смях, Файн спокойно изчака и добави: — В резултат банката реши да ми сътрудничи.

(По-късно президентът на въпросната банка потвърди, че е предоставил на сенатора тази информация. И че го е направил в интерес на банката, тъй като конкретните обстоятелства били изключително деликатни.)

— Както и да е — продължи Файн. — Името Оливър Линкълн пробуди определени спомени в главата ми. Преди първото си участие в заседанието на Комисията по разузнаването сенатор Бродрик ме попита кой е този Линкълн. Отговорът ми беше, че не го познавам. В качеството си на личен сътрудник на сенатор Уингейт, а след това и на сенатор Бродрик, аз не съм присъствал на всички заседания на тази комисия просто защото част от тях бяха закрити за сътрудниците. След въпросното заседание сенаторът поиска да му предоставя протоколите на всички заседания на Комисията по разузнаването от десет години назад. Не го попитах защо, той все пак ми беше шеф.

Днес сутринта, докато все още обмислях какво да правя с получената информация, дойде новината, че ФБР е арестувало Оливър Линкълн по обвинения за подготовка и реализация на неотдавнашните терористични атентати. Научих също, че Линкълн има славата на човек, който умее да организира мащабни операции — понякога за престъпници, понякога — за голямо съжаление, и за правителствени институции, най-вече за ЦРУ. Това беше истинската причина за любопитството на сенатор Бродрик, който се е надявал да открие подробности за Линкълн в архивите на комисията.

Репортерите зажужаха като рояк сърдити пчели около разбит кошер. Без да обръща внимание на залповете от въпроси, Файн продължи:

— За жалост в желанието си законопроектът му да бъде приет на всяка цена — един законопроект, който лично аз никога не съм харесвал — Уилям Бродрик е платил на въпросния Линкълн за организацията на терористичните атаки, които по-късно бяха приписани на американските мюсюлмани. Казвам го с огромно съжаление и вече съм споделил мнението си с ръководството на ФБР.

Репортерите реагираха със спонтанни крясъци. Защо, по дяволите, Бродрик би направил подобно нещо?

Отговорът е очевиден, усмихна се Файн. Твърдо решен да утвърди името си в политиката, внасяйки прословутия си законопроект, Бродрик се е надявал да го постигне, като предизвика страх и ксенофобия сред обществото. А най-добрият начин за това са серия от фалшиви терористични актове, за които да бъдат обвинени американските мюсюлмани.

— Защо тогава го убиха? — попита един репортер.

— Честно ще ви отговоря, че не знам, сър — поклати глава Файн. Било напълно възможно убийството наистина да е дело на някой гневен мюсюлманин — както твърдяла бележката, открита в колата на Бродрик. Това би било ирония на съдбата, но много от обстоятелствата я подкрепяли. Но също така възможно е Линкълн да е отнел живота на сенатора по неизвестни причини. — Наистина не знам защо беше убит Бродрик — каза в заключение Файн. — Това е загадка, която трябва да бъде разкрита от доблестните жени и мъже, които работят за ФБР.

— Последен въпрос, господин сенатор. Какво е накарало Бродрик да остави следи от прехвърлянето на пари по сметката на Каймановите острови?