Тед Косматка - Потрепващите

Викърс обърна лице към слънцето, чертите й бяха така резки и ъгловати, сякаш изсечени от камък.

— Елате — направи ми знак да я последвам през дупката в стената. Ако старата сграда някога бе имала врата, то е било доста отдавна.

Викърс ме поведе по тесен коридор и ми трябваше малко време, за да свикнат очите ми със сумрака, но я последвах до тъмна зала.

Тя ми хвърли поглед, докато влизахме, ала не видях добре изражението й.

— Еберакси също има различни имена — каза тя. — Еберин. Еберекс. Аксиера. — Извърна се и продължи да върви. — И още едно — блуждаеща ос. Което говори за предназначението му. — Тя приближи една врата. — Елате.

Думите й събудиха спомен.

— Брайтън ми говори за световните оси.

— И какво каза?

— Каза, че светът има повече оси, отколкото можем да видим.

Влязохме в широко пространство и в първия момент не разбрах какво е.

— Да — отвърна тя. — Прав е. А тук ние проследяваме една от тях. — До стената имаше маси и работна станция. Топове хартия и чертежи. Бившият склад се беше превърнал в нещо съвсем различно.

Внезапно движение привлече погледа ми. Нещо бързо и сивкаво, близо до пода.

Очите ми го проследиха в сенките — то сменяше посоката на твърде равни интервали, за да е животно. Приличаше повече на машина. После разбрах: в центъра на стаята висеше огромен топуз, който се люлееше в края на дълга жица.

— Добре дошли в залата на махалото — каза Викърс.

Топузът се люлееше в края на дългия десет метра кабел. Желязна топка, която висеше от една-единствена тънка жица.

— Голямо е — казах аз.

Само това ми дойде наум. Толкова голямо, че сякаш минаваше в права линия над целия под, преди да се издигне.

— Жицата трябва да е дълга точно десет метра, за да работи правилно — каза Викърс. — Макар че може и да е по-къса, ако успееш да коригираш притока на въздух. Тук обаче няма как да се направи, затова стана такова голямо. Топузът е почти петдесет килограма.

— Струва ми се, че това не е само махало.

— Точно тук е красотата. Само махало е. И всяко махало на Земята може да прави това, което прави и то.

— И какво по-точно прави?

— Описва дъга в триизмерното пространство. — Тя навлезе по-навътре в залата. — И докато се люлее, то описва прецесията на Земята. Тези пирони отбелязват движението.

Тя посочи към чистия бетонен под и аз видях съвсем прости пирони, които стояха на главите си и оформяха голям кръг. Като зъбите на някакъв грамаден капан за мечки, скрит в пода. Стоунхендж, но от пирони. Приближих се и видях, че някои от тях са съборени, вероятно от движението на махалото. Шест от едната страна на кръга и шест от другата.

— Значи с времето то се премества.

Тя поклати глава.

— Пак гледате от грешната страна. Махалото винаги е точно, като навигаторен компас. Не то се движи из стаята; напротив, цялата Земя се движи под махалото — описва дъга в спиралния ръкав на Млечния път; точно както спиралният ръкав се движи по отношение на… какво например? Наречете го по-голям междузвезден фон. Или пък може би тъканта на времепространството, ако вярвате, че такова нещо съществува. Питали ли сте се дали няма някакви скрити лей линии във Вселената? Някакво място, чрез което да измерите всички останали точки?

— Няма такова място.

Тя посочи към металния топуз, който се люшна покрай нас като сив вихър. Свистене и полъх на въздуха.

— Вие мислите, че детерминистичната Вселена е парадокс, опитайте тогава да обясните Вселена, в която това махало някак знае как е подредена тя. Голямото възражение на Айнщайн [33] Става дума за Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен, според който една физична теория трябва да е обективна (свойствата на наблюдаемите частици да съществуват независимо от това дали биват измервани) и локална (резултатът от измерване върху една частица да не влияе върху резултата от измерването на друга). И по-конкретно, в случая става дума за принципа на локалността, който утвърждава, че физическите процеси, протичащи на едно място, не могат да имат незабавен ефект върху елементи на реалността в друга локализация. — Б. пр. , и все пак ето го, точно пред нас. — Тя посочи към махалото. — Истината е, че никой няма никаква представа как става.

— Брайтън говореше за вълни — казах аз. — Това намеква за някаква посока.

Тя кимна и тръгна към работната станция. Маса с графики.

— Да, вълни, но в каква среда? Лесно е да се говори за вълни, но когато погледнем материята, какво точно виждаме? Има причина физиците понякога, в мигове на откровение, да говорят за Вселената като за вид информация.