Тед Косматка - Потрепващите

— Имате ли представа колко откачено звучи?

— Дори след всичко, което видяхте?

— Но защо? Не намирам никакъв смисъл. Тези потрепващи хора… дори да са такива, каквито твърдите… Какви може да са мотивите им?

— Съмнявате се в мен. Това е добре. Ученият във вас иска доказателство. — В този миг стигнахме до кръстопът и видях пресни следи в калта. Те водеха към изоставената фабрика. Преди трийсет години вероятно тук бе минавал път с прекъсната осева линия. Сега той беше покрит с пръст и трева — асфалтът бе погребан и разпукан. Тя ме поведе надясно по него. — Кажете ми какво знаете вие за Брайтън.

Вървях след нея.

— Той е богат — отвърнах. — И е луд. Той е…

Тя ме прекъсна:

— Ръководи организация, учредител на награда, която проследява напредъка в областта на математиката и физиката.

— Да, фондацията.

— Прикритие. Като контролира подобна организация, той си осигурява ранен достъп до изследванията. Така се добира до новите открития. А след това има няколко възможности. С морков, който е почти невидим, той примамва изследователите с високи заплати и синекурни длъжности. Внимателно създава за тях кариерни условия, които ще ги превърнат от блестящи учени в богати и некомпетентни администратори. Ако това не свърши работа — а често не върши, — идва ред на пръчката. Спират финансирането. Понякога купуват веднага новите технологии само за да ги затворят. Друга възможност са борбите за патенти — законен инструмент, който създава истински военни зони в съдебните зали, а погубените кариери и технологии се трупат като цепеници.

Спомних си за компанията на Стюарт. Финансирането спря.

— Те са враг на цивилизацията — продължи тя. — Винаги работят срещу общото благо. Разполагат с най-разнообразни тактики и ако и те се провалят, прибягват към последната. Не я пазят за краен случай.

— И каква е тя? — попитах аз, макар че вече знаех отговора.

— Учените изчезват. Брайтън е много внимателен. Понякога прилича на инцидент, но обикновено се случва преди проучването да е добило популярност.

— Но защо мен и Сатвик? Та ние вече публикувахме. Дори да казвате истината, за нас е твърде късно. Нашата работа е известна вече.

— Не става дума само за досегашната ви работа — каза тя. — А за онова, което можете да постигнете в бъдеще. Брайтън се страхува от нещо, върху което работите.

— Това е откачено. Аз не работя по нищо.

— Вашето име беше в списъка, преди да постъпите в „Хенсън“. Вероятно е било заради по-ранен ваш проект. Нещо, което сте били на път да постигнете.

— Вие сте работили за него, не знаете ли какво е?

— Нямам достъп до всички документи. По тях работят и други анализатори. Срещи и инструкции, с които не съм запозната. Знам само, че според него вие сте на прага на нещо голямо. Някакво откритие, което ще е значителен напредък. Затова трябва да умрете.

Главата ми се маеше. Това ми дойде в повече. Беше твърде откачено.

— Говорите за някакъв таен заговор за убийството на учени, така ли? — попитах аз. — Те не могат просто да се отърват от нас. Нали ще има въпроси. Има полиция, следователи, репортери.

Тя пак поклати глава.

— Нямате представа колко могъщ е той. Парите и влиянието му са само началото.

— Станах свидетел на убийство. Видях как убиват Сатвик. Простреляха го в главата пред очите ми. Ще свидетелствам…

— Ако съобщите за това публично, до сутринта ще сте мъртъв.

Опитах да разчета изражението й, търсех истината. Дали не се опитваше просто да ме сплаши, за да им сътруднича? Или наистина го вярваше? Спомних си за Робинс и неговите метални врати. „Не сте единственият, който е изгубил близки.“ Каквото и да знаеше, той не би отишъл при властите. Може би имаше основателна причина за това.

Бягаш, а после те хващат.

— Търсите доказателство — каза тя и извади още нещо от сакото си. Беше вестник, сгънат на средната страница. Подаде ми го. — Днешният брой. Ето затова не бях тук, когато пристигнахте вчера. Знаех, че ще искате доказателство.

Статията заемаше половината страница. Прочетох заглавието: „Мъж загива при катастрофа.“ Видях името на Сатвик. Сърцето ми се сви, докато преглеждах първия абзац. Нямаше нито дума за стрелба или за другите мъртъвци. Нито дума за нещо съмнително. Вестникът твърдеше, че Сатвик е умрял при сблъсъка.

— Но той беше застрелян. Видях го.

— Не и според вестника.

След двайсетина метра стигнахме до последната сграда — голям склад от бетонни блокове и стомана. Колата й беше паркирана до стената. Сив седан като милионите други сиви седани. Кола, която лесно ще се изгуби в движението.