Эдриан Маккинти - Веригата

Тя подръпва разнищения конец на пуловера си и усеща очертанията на 45-калибровия колт на кръста си. Пистолетът й е подръка. Може да го насочи към полицая и да го вкара в къщата, а там да го екзекутира, да изнесе Амилия от мазето и да я премести на друго място.

— Не съм ли ви виждала на будката за сладолед на Уайт Фармс в Ипсуич? — пита тя.

— Да, ходил съм там.

— Падам си по карамеловия. Вие кой сладолед предпочитате?

— Малинов.

— Не съм го пробвала.

— Хубав е.

— Знаете ли кой никога не съм пробвала, но много ми се иска? Скандалният. Онзи, в който има по малко от всичко.

— Да, така е. Звучи странно.

— Може би ако нямате друга работа, знам ли, може би… — усмихва се тя.

Кени схваща малко бавно и Рейчъл предполага, че не му се случва всеки ден някоя привлекателна по-възрастна жена да се опита да го свали, но най-сетне започва да проумява, че тя флиртува с него. Всъщност май си мисли, че тя си е съчинила цялата история с децата в двора, за да го докара тук.

— Ако ми дадете телефона си, бих могъл…

— Да — казва Рейчъл. — Тази седмица няма да мога, но другата, ако си свободен… А може да излезем на по питие. Нали разбираш, ако е твърде студено за сладолед — пояснява тя и му отправя най-лъчезарната си усмивка.

Кени отвръща също с усмивка.

— Имаш ли лист и химикалка? — пита тя, виждайки чудесно, че не носи. — В колата?

Придружава го до патрулката и няколко пъти докосва ръката му уж съвсем случайно. Диктува му телефонния си номер и му благодари, че е дошъл.

— Ще проверя вратите. Бездруго трябва да вляза да нахраня рибките — казва тя.

— Може и аз да дойда — предлага той.

Тя поклаща глава.

— Не, няма проблем. Имам лъвско сърце… и доживотна забрана да влизам в Бостънския зоопарк.

Кени не е чувал вица досега и се смее. Влиза в патрулката, Рейчъл му се усмихва отново и му маха, докато потегля. Когато колата изчезва от поглед, тя хуква към задната врата, влиза през кухнята и на бегом слиза в мазето, слагайки ски маската в движение.

— Дръж се, миличко! Дръж се!

Амилия е цялата изрината, но колкото и да е невероятно, още е жива. На косъм от смъртта.

— О, боже мой, миличко, дръж се, само се дръж!

От устата на Амилия се проточват лиги, дишането й става все по-плитко.

Рейчъл я издърпва от спалния чувал.

Цялата гори. Клепачите й потрепват.

Дишането й се забавя, става все по-рядко и накрая спира.

— Амилия?

Тя не диша. О, боже мой! Сърдечен масаж! Как се…?

Рейчъл си спомня какво трябва да направи и започва да прави дишане уста в уста. Вдишва дълбоко и после вдишва живот в Амилия. Веднъж, два пъти. Сменя позата и започва да натиска гръдния кош на Амилия силно и бързо, трийсет пъти.

— Хайде! — казва Рейчъл.

Набира 911 на телефона си, но не натиска копчето за позвъняване.

Един разговор и парамедиците ще дойдат и ще спасят живота на Амилия.

Ще спасят Амилия и ще осъдят собствената й дъщеря на смърт.

Тя стиска айфона толкова силно, че й се струва, че стъклото ще се счупи.

Лицето на Амилия.

Лицето на Кайли.

Не. Няма да го направи. Спокойно, хладнокръвно оставя телефона на земята.

Събота, 7:21 ч.

Вратата в горния край на стълбите се отваря.

— Тази сутрин закуската идва навреме — казва мъжът, докато слиза с кана портокалов сок, препечена филийка и купа със зърнена закуска. Кайли търси с поглед пистолета и го открива, втъкнат отпред в колана на панталоните му, което според чичо й Пийт никога не бива да се прави с огнестрелни оръжия.

— Будна ли си? — пита той.

— Да — казва Кайли и сяда в спалния чувал.

— Това е хубаво. Обичаш ли мармалад? Аз го обожавам. Никога не бях пробвал, докато не отидохме в Лондон преди няколко години. Ядях го на препечена филийка за закуска.

— Да, обичам мармалад. Майка ми понякога купува.

— Ето, филийката е нарязана на триъгълници, намазана с мейнско масло — от крави, хранени само с трева, разбира се — какаови топчета и портокалов сок. Това трябва да ти стигне за известно време.

Той слага подноса на земята. Тя нарочно остави "Моби Дик" на пода разтворена, с кориците нагоре. Знае, че той ще вдигне книгата и ще се впечатли.

— Я виж ти, бързо напредваш. Вече си минала средата…

Когато се навежда, Кайли го удря по главата с гаечния ключ. Фактът, че носи ски маска, я улеснява, защото така може да се престори, че изобщо не удря човек. Мъжът простенва и тя го удря отново. Той пада напред и се приземява в жалка купчина на ръба на матрака. Тя няма представа къде точно го е ударила, но ударът е свършил работа. Мъжът е в несвяст.