Ли Чайлд - Нещо лично

Бенет не каза нищо.

— Джоуи ненапразно е удвоил охраната си. Очаквал е гости. И къде би било най-сигурно да ги скрие? Ченгетата не могат да припарят до къщата му, а цивилните дори не смеят да си помислят за подобно нещо. Ако Джоуи иска да държи тези хора близо до себе си поради някакви бъдещи планове, значи домът му е най-подходящото място на света. Ще излязат от него в подходящото време. Ще отидат пеша до Уолъс Корт, ако се наложи. Пристигнали са тук с някоя от непознатите коли, които сте забелязали. Вероятно са спрели отзад. Никакъв смисъл от проследяване на тези коли, защото те не отиват никъде. Тяхната работа е била да докарат стоката, а не да я изнесат. На всичкото отгоре вие през цялото време виждате онова, което искате да видите. Два непрекъснато сменящи се охранителни екипа, доставката на изобилие от храна, която е напълно достатъчна за трима души.

Бенет мълчеше.

— Сега е моментът да кажеш: „О, нямахме идея, но ти сигурно си прав. Много съжаляваме, че те доведохме на триста и петдесет метра от къщата, дала подслон на двама от най-добрите снайперисти в света, които в момента вероятно дебнат зад прозорците“.

— Съжалявам — промърмори Бенет.

— Но има и една тънка подробност, нали? — продължих аз. — Ненапразно сте ни довели. Ако някъде от вътрешността на къщата гръмне пушка, ти ще можеш да извикаш на помощ специални екипи от всякакъв вид, плюс бронирани коли. И работата ще бъде свършена. Направо тук, на място. Но само ако от къщата прозвучи изстрел, което не е сигурно. Далеч по-сигурно ще стане, в случай че имат мишена, по която да стрелят.

— Идеята не е моя — каза Бенет.

— А чия е?

— Както вече споменах, те не са управлявали с кадифени ръкавици.

— Те?

— Добре, ние. Но не и аз. Не лично.

— Не се извинявай — рекох. — Това е мястото, на което исках да бъда.

Останах още трийсетина минути на мястото, на което исках да бъда. В компанията на Кейси Найс. Наблюдавахме статичната картина през окулярите и се опитвахме да стигнем до някакво заключение. Изправен зад нас, Бенет изброяваше всичко, което бяха регистрирали до момента, и отговаряше на малкото въпроси, които му задавахме.

— По каква причина бихте атакували къщата? — попитах го аз.

— Освен пламък от дуло ли? — пожела да уточни той.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

— Ако някой от двамата бъде категорично разпознат.

— Което не сте постигнали, нали?

— Все още не — каза той.

Някои от прозорците светеха, както горе, така и долу. Зад полупрозрачните щори обаче не се мяркаха сенки и не се очертаваха фигури. Липсваше и синкавото сияние на включен телевизор. Вероятно обитаемата част на къщата се намираше отзад или встрани, но ние нямахме изглед към нея. Кухня или дневна, със спалните за гости над тях. Или самостоятелен апартамент, предоставен на тяхно разположение. Нещо като временно жилище, но с петдесет процента по-голямо от нормалните. Проектирано за настоящата цел, а може би за инвалидизирани родители гиганти след двайсетина години.

— Имате ли идея кога точно ще заемат позиция край Уолъс Корт? — попитах аз.

— Това е големият въпрос, нали?

— А какъв е големият отговор?

— Ще затворим подстъпите ден-два преди събитието. Но те със сигурност го очакват. Освен това са наясно, че ден-два означава три, а понякога дори четири. По мое лично мнение ще заемат позиция пет дни предварително.

— Това ще означава доста дълго чакане.

— Снайперистите обичат да чакат. За тях това е част от магията.

— А не могат ли да бъдат заловени, докато отиват натам?

— Ние бихме могли да ги заловим, но само ако сме наясно с деня, в който ще тръгнат. Можем да измислим някаква причина, за да ги спрем на пътя. Неработещи стоп-светлини или нещо подобно. Но не сме наясно кога ще е това. По тази причина ние бихме били принудени да спираме всяка кола, която излиза от двора на къщата. Най-малко седмица предварително, за да се подсигурим. Но след третия или четвъртия път Чарли Уайт ще започне да върти телефоните на хора, на които е правил услуги. Основно местни политици, които е купил, а също така и полицаи. Може би си струва, макар и само за забавлението. Защото ще се срещнем с пет-шест видни личности, които ще са готови да се закълнат, че да, старият Чарли може да е сводник, крадец и контрабандист на оръжие, но в никакъв случай терорист.

— Пак говориш в множествено число и в условно наклонение — отбелязах аз. — Какво означава „ние бихме могли“, „ние бихме били принудени“ и прочие? Кои сте тези „ние“?