Стивен Кинг - Бурята на века

Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.

МАЙК:Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!

Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.

МАЙК:Къде ти е портфейлът?

ХАЧ:Майк…

Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.

ХАЧ:Майк, престани!

Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.

МАЙК( дишайки тежко ): Свали си обувките.

ЛИНОЖ:Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.

Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.

МАЙК:Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.

Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.

МАЙК:Събуй ги.

Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.

ХАЧ:Нищо.

МАЙК:Остави ги до бюрото.

Хач това и прави.

МАЙК:Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.

МАЙК:Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.

Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.

Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.

Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.

ХАЧ:Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!

Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.

МАЙК:Не ги докосвай!

РОБИ( отдръпва ръката си ): Има ли някакви документи?

МАЙК:Нямаш работа тук.

Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.

РОБИ:Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…

Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.

МАЙК:Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!

Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.

РОБИ:На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…

МАЙК:Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.