Стивен Кинг - Бурята на века

МАЙК:Ти какво, полудя ли? Този човек е убиец! Стой настрана от него! Стой настрана и от мен, Били Соумс!

ЛИНОЖ:И няма да е зле да си почистиш кръвта.

Отново забелязваме онези черни водовъртежи в очите му.

133 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БИЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той седи там, където е паднал, и се взира недоумяващо в Линож. После от носа му изведнъж руква кръв. Били я усеща, вдига ръце към носа си и гледа смаяно кръвта по дланите си.

Кат се втурва към него по алея номер едно и коленичи до Били. Иска да му помогне; иска да направи нещо, за да премахне това ужасно изражение на шок и болка, изписано на лицето му. Обаче Били не иска помощта й. Той я избутва от себе си.

БИЛИ СОУМС:Остави ме на мира!

И се изправя на краката си.

134 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО — НО В ПО-ШИРОК ПЛАН.

ЛИНОЖ( обръща се към Кат ): Преди да се направи на голям моралист, накарай го да ти разкаже за Джена Фрийман.

Били потреперва, шокиран за пореден път.

135 ИНТ. КЪРК ФРИЙМАН СЕ ПОЯВЯВА ОТ АЛЕЯ НОМЕР ДВЕ.

КЪРК ФРИЙМАН:Какво знаеш за сестра ми?

136 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.

ЛИНОЖ:Когато времето е хубаво, тя обича да язди не само любимия си кон… Прав ли съм, Били?

Кат се взира смаяно в Бали. Той избърсва кървящия си нос с опакото на дланта си и не смее да срещне погледа й. От праведния му гняв не е останала и следа. Изражението му крещи: „Искам да се махна от тук!“. А Майк има такъв вид, сякаш още не може да повярва, че всичко това се случва наистина.

МАЙК:Стой настрана от този човек, Кат. Ти също, Били.

Тя не помръдва. Може би дори не го чува. По бузите й се стичат сълзи. Хач протяга ръка и деликатно я отмества от вратата с надпис „Полицейски кабинет“. По невнимание Хач я избутва към Били и доскоро щастливите влюбени внезапно настръхват и се отдръпват един от друг.

ХАЧ( вежливо ): Беше опасно близо до арестанта, Кат.

Без да го удостои с внимание, тя тръгва към изхода на магазина, минавайки покрай Били. Той не прави опит да я спре. Междувременно Майк пристъпва напред и взема от витрината пакет найлонови пликове. После притиска дулото на револвера между лопатките на Линож.

МАЙК:Хайде, влизай.

137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Воят на вятъра е толкова пронизителен, че напомня влакова сирена. Чува се тракането на керемидите и проскърцването на дъските.

Вратата се отваря и вътре влиза Линож, съпровождан от Майк и Хач. Линож пристъпва към решетките на килията и спира точно когато един особено силен порив на вятъра връхлита магазина. Сякаш цялата постройка се тресе. Изпод заялата задна врата навява сняг.

ХАЧ:Не ми харесва този звук.

МАЙК:Мърдай, господин Линож.

Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.

МАЙК( обръща се към Линож ): Вдигни ръце и се хвани за решетките. ( Линож се подчинява. ) Разкрачи се… ( Линож се подчинява. ) По-широко. ( Линож се подчинява. ) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.

Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.

МАЙК:Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!

Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.

МАЙК:Къде ти е портфейлът? ( Линож не реагира. ) Ехо, къде ти е портфейлът?

Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.

МАЙК:Ей!

ХАЧ( обезпокоено ): По-спокойно, Майк.

МАЙК:Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?