Стивен Кинг - Бурята на века

96 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА ПРЕД ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Бурята се усилва; уличните зяпачи вече едва успяват да запазят равновесие под свирепия напор на стихията. Въпреки това никой от тях не си е тръгнал. Роби Бийлс се е приближил към Майк и Хач. Револверът е още в ръката му, но при вида на белезниците Роби се е успокоил малко и е отпуснал оръжието.

Майк е отворил вратата на багажника на служебния джип. Той е преоборудван за превоз на диви и болни животни. На голия стоманен под няма никаква тапицерия. Между този отсек и задната седалка има мрежеста преграда. На стената е закачен пластмасов резервоар — поилка за животни — с маркуч.

ХАЧ:Тук ли искаш да го сложим?

МАЙК:Да… освен ако не възнамеряваш да си му бавачка на задната седалка.

ХАЧ( осъзнава ситуацията ) ( към Линож ): Хайде, влизай вътре.

Линож обаче не влиза — или поне не веднага. Наместо това поглежда към Роби. Роби се преструва на равнодушен.

ЛИНОЖ:Запомни какво ти казах, Роби. Адът е безкрайно повторение.

И се усмихва на кмета. Съзаклятнически, както се бе усмихнал и на Майк. После влиза в багажното отделение на офроудъра.

РОБИ( нервно ): Дрънка глупости. Май е луд.

Линож трябва да седне със скръстени крака и приведена глава, но очевидно това изобщо не го притеснява. Все още се усмихва, а окованите му ръце потупват по бедрата му. Майк затваря вратата на багажника.

МАЙК:Откъде знае името ти? Ти ли му го каза?

РОБИ( свежда очи към земята ): Не знам. Единственото, което знам, е, че нормален човек не би наранил Марта Кларъндън. Ще дойда с вас в магазина. Да ти помогна да изясним нещата. Непременно трябва да се обадим и на щатската полиция…

МАЙК:Роби, знам, че не ти се иска, но трябва да ме оставиш да си свърша работата.

РОБИ( наежва се ): Аз съм кметът на този град, ако случайно си забравил! И нося отговорност за…

МАЙК:Аз също. И в градския устав съвсем ясно пише докъде се простира твоята и докъде — моята отговорност. В момента си по-необходим на Урсула в кметството, отколкото на мен в полицейския кабинет. Хайде, Хач.

И Майк обръща гръб на разярения кмет.

РОБИ:Ей, слушай!

Роби се втурва след Майк към шофьорската врата на джипа, но в същия миг си дава сметка, че се излага пред десетина свои избиратели. Госпожа Кингсбъри стои съвсем наблизо, прегърнала през рамо изплашения Дейви Хоупуел. Зад тях са Робърта Коин и съпругът й Дик, чиито непроницаеми лица не могат да прикрият съвсем насмешливото им презрение.

Роби спира да преследва Майк и прибира револвера в джоба на палтото си.

РОБИ( все още ядосан ): Превишаваш си правата, Андерсън!

Без да му обръща внимание, Майк отваря шофьорската врата на служебното возило. Кметът вижда, че джипът ще потегли всеки момент, и изстрелва последната стрела от колчана си.

РОБИ:И да разкараш оня плакат от манекена на верандата! Изобщо не е забавен!

Госпожа Кингсбъри прикрива устата си с длан, за да не се разсмее. Роби не я вижда — за неин късмет. Двигателят на служебния джип изръмжава и фаровете му светват. Потегля нагоре по улицата — към магазина и намиращия се там полицейски кабинет.

Роби стои на мястото си, изгърбен и вбесен. После се обръща към скупчените хора насред заснежената улица.

РОБИ:Какво зяпате? Хайде, разотивайте се! Шоуто свърши!

И кметът се запътва към зеления си линкълн.

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — В РАЗГАРА НА ОБИЛНИЯ СНЕГОВАЛЕЖ.

Първо виждаме чифт ослепително бели фарове, след което различаваме и автомобила зад тях. Обикновена градска кола — малка, без двойно предаване. Движи се бавно и от време на време поднася леко; нищо чудно, при положение че снежната покривка на улицата вече е десет сантиметра.

98 ИНТ. ВЪТРЕ В КУПЕТО — С МОЛИ И РАЛФИ.

В далечината, от лявата страна на пътя, се виждат светлини. Не след дълго пред погледа ни се открояват дългата веранда и висящите кошове за омари.

РАЛФИ:Това е магазинът! Уау!

МОЛИ:„Уау“, точно така.

Тя насочва колата към паркинга пред супермаркета. Докато маневрира, Моли осъзнава, че хрумването й е било доста рисковано… Но кой би предположил, че снегът ще натрупа толкова бързо? Тя изключва двигателя и се отпуска за миг върху волана.