Стивен Кинг - Бурята на века

МОЛИ( на себе си ): Бутон за смаляване!

РАЛФИ(без да откъсва очи от огледалото): Мамо, защо го имам това?

Моли се приближава към него, подпира брадичка на рамото му и също се взира в огледалото. Камерата ни показва отражението им — чудесен портрет на майка и син. Тя го прегръща през рамо и нежно докосва червеното петънце на нослето му.

МОЛИ:Баща ти го нарича „късметлийска бенка“. Това значи, че си роден под щастлива звезда.

РАЛФИ:А Дони Бийлс казва, че било пъпка!

МОЛИ:Дони Бийлс да си… Дони Бийлс е глупав.

Лицето й се намръщва. Ако не говореше с детето си, щеше да каже нещо съвсем различно.

РАЛФИ:Не ми харесва. Даже да е късметлийска бенка!

МОЛИ:На мен пък много ми харесва. Е, ако все още не ти харесва, когато пораснеш, ще отидем в Бангор и там ще я отстранят. Вече могат да правят такива неща. Доволен ли си?

РАЛФИ:А на колко години трябва да съм, за да го махнат?

МОЛИ:На десет. Това устройва ли те?

РАЛФИ:Значи, трябва много да чакам. Тогава ще съм стар!

Телефонът звъни. Моли вдига слушалката.

МОЛИ:Ало?

94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С КАТ УИДЪРС.

Виждаме я на телефона зад касата. В момента клиентите се обслужват само от Тес Марчънт. Опашката все още е дълга, макар и да е оредяла малко от началото на бурята. Онези, които са останали, оживено обсъждат извънредната ситуация в дома на Кларъндън.

КАТ:Къде се губиш? Опитвам се да се свържа с теб от десет минути!

95 ИНТ. АНТРЕТО НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.

(По време на разговора трябва да стане ясно — как точно, зависи от режисьора — че Моли почти несъзнателно контролира репликите си, като не задава всички въпроси, чиито отговори би искала да узнае, защото знае, че на децата нищо не им убягва.)

МОЛИ:Бях навън, за да предам хлапетата на родителите им. Днес ги пуснах по-рано. Какво има, Катрина?

КАТ:Как да ти кажа… Не искам да те плаша… но май си имаме убийство на острова. Жертвата е старата Марта Кларъндън. Майк и Хач вече са там.

МОЛИ:Какво?! Сигурна ли си?

КАТ:Точно в момента за нищо не съм сигурна, понеже тук е лудница вече цял ден. Обаче двамата отидоха там и Майк ме помоли да ти кажа, че ситуацията е под контрол.

МОЛИ:А така ли е?

КАТ:Откъде да знам? Вероятно да. Мъжът ти искаше аз да ти го кажа, преди някой друг да го стори. Та, ако видиш Мелинда Хачър…

МОЛИ:Тя току-що си тръгна с Анджи Карвър. Двете се кооперират и се редуват да карат една кола. Можеш да звъннеш у тях след петнайсетина минути…

Воят на вятъра навън се извисява до кошмарен писък. Моли се сепва и се обръща към входната врата.

МОЛИ:Всъщност не — по-добре след двайсет.

КАТ:Окей.

МОЛИ:Има ли някаква вероятност това да се окаже шега? Някакъв номер например…

КАТ:Едва ли. Роби Бийлс се обади да го извика. Как мислиш, той има ли чувство за хумор?

МОЛИ:Не.

КАТ:Каза още и че онзи, който го е извършил, все още е там. Не знам дали Майк би искал да ти го кажа… но смятам, че имаш право да го знаеш.

Моли присвива очи за миг, сякаш от внезапна болка. А може би наистина я боли.

КАТ:Моли?

МОЛИ:Идвам в магазина. Ако Майк се върне преди мен, кажи му да ме изчака.

КАТ:Не мисля, че той би искал да…

МОЛИ:Благодаря ти, Кат.

Тя затваря, преди касиерката да е успяла да каже още нещо. Обръща се към Ралфи, който все още проучва бенката си в огледалото. Почти е долепил носле до стъклото и прави очарователни гримаси. Моли го дарява с фалшива усмивка, на която само един четиригодишен малчуган би се вързал. Над лицето й се е спуснал тревожен облак.

МОЛИ:Искаш ли да отидем в магазина и да видим тати?

РАЛФИ:Тати! Да!

Той скача от стола, но изведнъж се спира и поглежда подозрително майка си.

РАЛФИ:Ами бурята? Нашата кола буксува в снега!

Моли грабва якето му от закачалката и започва припряно да облича момченцето. Широката фалшива усмивка не слиза от лицето й.

МОЛИ:Не се тревожи — дотам е не повече от половин километър. А на връщане ще се приберем с джипа на татко, защото днес магазинът ще затвори по-рано. Е, какво ще кажеш?

РАЛФИ:Супер!

Тя вдига ципа на якето му и докато го прави, виждаме угриженото й лице.