Стивен Кинг - Бурята на века

72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.

Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.

73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.

Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.

АЛЕКС ХЕЙБЪР:Погледнете сушата!

74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.

Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.

75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.

АЛЕКС ХЕЙБЪР:Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.

КАЛ ФРИЙЗ( обръща се към Джордж ): Колко зле ще бъде според теб, чичо?

ДЖОРДЖ КЪРБИ:Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. ( Пауза. ) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.

76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.

По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.

ХАЧ:Да взема ли пушката?

МАЙК:Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.

Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата й без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.

РОБИ:Крайно време беше!

МАЙК:Прибери го това нещо, Роби!

РОБИ:Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.

МАЙК:Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.

Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.

МАЙК:Какво е станало?

РОБИ:Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. ( Посочва към Дейви. ) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.

МАЙК:Спомена, че убиецът е още вътре…

РОБИ:Той ми проговори.

ХАЧ:Какво ти каза?

РОБИ( нервничи и лъже ): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!

МАЙК:Как изглежда?

Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.

РОБИ:Ами… не можах да го огледам.

Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.

МАЙК( обръща се към Хач ): Стой от дясната ми страна и дръж дулото на пушката насочено към земята. Остани на предпазител, докато не ти кажа. ( Обръща се към Роби. ) А ти не мърдай оттук.

РОБИ:Както кажеш, ти си полицаят.

Кметът гледа как Майк и Хач поемат към портичката на Марта, след което се провиква подире им.

РОБИ:Телевизорът работи! Усилен е докрай! Ако онзи реши да се размърда, няма да го чуете!

Майк му кимва и минава през портичката; Хач го следва от дясната му страна. Гражданите вече са скъсили дистанцията и се виждат на заден план. Снежинките танцуват около тях под силния вятър. Снеговалежът продължава да се усилва.

77 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — НО НЕ ОТКЪМ УЛИЦАТА, А ОТКЪМ ВЕРАНДАТА.