МАЙК:За какво говори? Кой е убит?
ТЕС:Марта. Така разбрахме.
Сред хората се понася по-силен ропот.
МАЙК( натиска бутона на радиостанцията ): Ето ме, Роби. Един момент.
РОБИ( глас зад кадър ): Никакви моменти, да те вземат мътните! Тук ситуацията е опасна за живота!
Майк го игнорира, притиска микрофона към гърдите си и се обръща към двайсетината островни жители, които са се скупчили наоколо и го наблюдават вцепенено. На острова не е имало убийство от близо седемдесет години… ако не се брои това на Джо, съпруга на Долорес Клейборн, обаче така и нищо не бе доказано.
МАЙК:Хайде, хора, отдръпнете се и ми дайте малко уединение. Получавам шест хиляди долара на година за полицейската си работа, така че ме оставете да си я върша.
Хората отстъпват назад, но изгарят от любопитство да чуят разговора. И как да им забрани да слушат? Майк се обръща с гръб към тях и с лице към радиостанцията и автомата за продажба на лотарийни билети.
МАЙК:Къде си, Роби? Приемам.
66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ, СЕДНАЛ ЗАД ВОЛАНА НА КОЛАТА СИ.
Камерата ни показва хората, насъбрали се зад него — дванайсет-тринайсет души — които стоят на улицата и го гледат. Пристъпили са напред, но не смеят да се приближат съвсем. Входната врата на Марта все още си стои зловещо отворена.
РОБИ:В къщата на Марта Кларъндън на Атлантик Стрийт! Къде мислиш, че съм, в бар „Харбър“? Аз… ( Изведнъж му хрумва гениална идея. ) … в момента държа онзи тип вътре!
Кметът връща с трясък микрофона на мястото му и започва да рови из жабката. Изпод купчината карти, градски документи и смачкани опаковки от хамбургери изважда малък револвер. Излиза от колата.
67 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ.
РОБИ( обръща се към стълпилото се множество ): Не мърдайте оттук! Никой да не влиза в къщата!
Напомнил по този начин за властта си, Роби се обръща към къщата и насочва дулото на револвера към отворената врата. Отблъскващата му арогантност се е завърнала, но той няма намерение да влиза вътре. Онзи, който седи в креслото в дневната, не просто е убил Марта Кларъндън; той знае къде е бил Роби, когато майка му е издъхнала. Знае и името на Роби.
Вятърът вие, разрошвайки посребрените коси на кмета… и пред лицето му танцуват първите снежинки от Бурята на века.
68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С МАЙК, ХАЧ И ЛЮБОПИТНИТЕ КЛИЕНТИ.
Виждаме Майк с микрофон в ръка, замислен как да действа от тук нататък. Когато Кат Уидърс взема микрофона и го поставя на стойката, вече е взел решение.
МАЙК( обръща се към Хач ): Искаш ли пак да се повозим?
ХАЧ:Няма проблеми…
МАЙК:Кат, двете с Тес поемете магазина. ( Повишава глас. ) Хора, вие спокойно привършете с покупките си. Нямате работа на Атлантик Стрийт. И бездруго скоро ще узнаете какво се е случило там.
Докато говори, Майк отива зад касата и пъха ръка под нея.
69 ИНТ. РАФТА, БЛИЗЪК ПЛАН.
Камерата надзърта под рафта и виждаме револвер 38-и калибър и чифт белезници. Той взема и оръжието, и белезниците.
70 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Той пъха белезниците в единия джоб на шубата си, а револвера — в другия. Прави го бързо и ловко — никой от посетителите на магазина не забелязва нещо. С изключение на Кат и Тес, естествено, които започват да осъзнават сериозността на ситуацията. Колкото и невероятно да звучи, в Литъл Тол се е появил опасен престъпник.
КАТ:Да се обадя ли на жените ви?
МАЙК:В никакъв случай.
Той оглежда лицата на стълпилите се островни жители. Ако Кат не го направи, някой от тях със сигурност ще го стори, щом се добере до най-близкия телефон.
МАЙК:Всъщност май е по-добре да им се обадиш. Само им обясни съвсем спокойно, че ситуацията е под контрол.
71 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.
Майк и Хач слизат бързо по стъпалата и камерата ги съпровожда до служебния джип. Редките снежинки вече са станали по-едри и по-гъсти.
ХАЧ:Снегът е подранил.
Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.
МАЙК:Да, прав си. Да тръгваме.
Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.
Читать дальше