Стивен Кинг - Бурята на века

МАЙК( глас зад кадър ): … но се оказа, че греша. Тогава тепърва съм започвал да се уча. И приключих едва миналата седмица.

171 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОЖИВЕНА УЛИЦА В ДЕЛОВАТА ЧАСТ НА ГРАДА — ДЕН.

Хората пазаруват. Камерата се приближава към едно магазинче, предлагащо различни специалитети, намиращо се на две-три витрини от близкото кръстовище. От магазинчето излиза Майк. Това е почивният му ден и той е облечен неофициално — с леко яке, дънки и тениска. Понесъл е два-три обемисти пакета и сега жонглира с тях, докато се мъчи да извади от джоба си ключа за паркираната до тротоара кола.

С гръб към нас в кадъра се появяват възрастен мъж и момче в пубертета. Мъжът носи сиво палто и филцова шапка. Момчето е с яке с емблема на Оукландския университет и дънки. Майк трябва да мине покрай тях, за да стигне до колата си, но в началото не им обръща особено внимание. Той изважда връзката ключове и се опитва да ги огледа над пакетите, за да намери онзи, който отключва вратата на колата му. Точно тогава мъжът и момчето, които вървят насреща му по тротоара, се разминават с него.

ЛИНОЖ( пее тихичко ): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

МОМЧЕТО( подхваща песничката ): „Имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“

Лицето на Майк изведнъж се изопва от ужасяващо прозрение. Ключовете се изплъзват от пръстите му, а пакетите провисват в ръцете му. Той се обръща и вижда:

172 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И МОМЧЕТО, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК (ЗАБАВЕН КАДЪР) — ДЕН.

Двамата минават покрай Майк. Всичко се развива толкова бързо, че дори и на забавен кадър той успява да им хвърли само един поглед. Но и той му е напълно достатъчен. Под филцовата шапка се вижда лицето на Линож. Променил се е — сега прилича на безжалостен бизнесмен и изглежда не на четирийсет, а на шейсет и пет години — но Майк винаги би разпознал тези очи.

Момчето, което го придружава, се усмихва от все сърце, докато си тананика безсмислената детска песничка. Симпатичен тийнейджър на четиринайсет-петнайсет години. Косата му е копае на косата на Моли, Очите му пък са копие на тези на Майк. На носа му, макар и едва забележима, все още си стои късметлийската бенка.

ЛИНОЖ И РАЛФИ( пеят с далечни, призрачни гласове ): „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“

По време на тази сцена лицата им излизат от кадър — лицата, които успяхме да зърнем само за един сърцераздирателно кратък миг. Сега виждаме само чифт гърбове — на изискано облечен мъж и момче на прага на зрелостта. Всеки момент ще се скрият зад ъгъла.

173 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той стои, застинал като статуя, а пакетите провисват от ръцете му. Устата му беззвучно се отваря и затваря… и най-накрая от гърлото му успява да се изтръгне дрезгав шепот.

МАЙК:Ра… Ра… Ралфи… Ралфи? Ралфи!

174 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ — ДЕН.

Те са отминали магазинчето за специалитети и почти са стигнали до ъгъла. Обаче спират. И се обръщат.

175 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той хвърля пакетите на земята — чува се как нещо вътре се счупва — и хуква към Линож и Ралфи.

176 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ ДЕН.

Устата на Ралфи се отваря и той изсъсква като змия. Симпатичният тийнейджър се преобразява в чудовище — устните му разкриват неестествено дълги и остри зъби, а очите му потъмняват и стават черни, осеяни с гърчещи се алени змийчета. Той вдига ръце и ние виждаме, че това изобщо не са ръце, а закривени нокти на хищна птица, готови да разкъсат лицето на Майк.

Тогава Линож слага ръка на рамото на Ралфи (без да откъсва поглед от Майк). Двамата се обръщат и свиват зад ъгъла.

177 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той внезапно се спира пред магазинчето за специалитети, а лицето му е изпълнено с отчаяние и болезнен ужас. Минувачите го заобикалят отляво и отдясно, някои го оглеждат с нескрито любопитство, обаче Майк не им обръща никакво внимание.

МАЙК:Ралфи!

Той се втурва към ъгъла и свива зад него.

178 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той се заковава на място и се озърта трескаво наоколо.

179 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК — ДЕН.

Хората вървят по тротоарите, пресичат улицата, хващат си такси или си купуват вестници от автоматите. Мъжът със сивото палто не се вижда никъде. Нито пък момчето с якето на Оукландския университет.