Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

Часовникаря обаче не се съгласи на споразумение. Нещо по-дразнещо, призна се за виновен и така лиши Райм от възможността да научи повече за него и да открие роднините и съучастниците му. Криминалистът дори планираше да използва технология за лицево разпознаване и агенти под прикритие за идентифициране на онези, които присъстваха на процеса му.

В крайна сметка обаче Райм осъзнаваше, че приема кончината на Логан толкова лично заради втората гледна точка към смъртта — връзката, която се беше създала между тях. Ние се самоопределяме и изживяваме според нашите противоположности. Заедно с Часовникаря бе умряла и частица от Линкълн Райм.

Той погледна другите двама души в стаята. Единият бе новобранецът в екипа на Райм — патрулиращ полицай Рон Пуласки, който опаковаше уликите от убийството при кметството.

Другият беше болногледачът на Райм, Том Рестън — красив строен мъж, облечен безупречно, както винаги. Днес носеше тъмнокафяв панталон с остри като бръснач ръбове, бледожълта риза и зоологическа зелено-кафява вратовръзка — с едно-две маймунски лица. Трудно беше да се прецени. Самият Райм не обръщаше внимание на дрехите. Черният анцуг и зеленият пуловер бяха функционални и топлеха. Това бе единственото, което го интересуваше.

— Искам да изпратя цветя — обяви той.

— Цветя ли?

— Да, Том. Цветя. Хората все още правят това, предполагам. Венци с надпис: „Почивай в мир“, макар че какъв е смисълът? Какво друго може да прави един мъртвец? Все пак по-добре от „Късмет“, не мислиш ли?

— Искаш да пратиш цветя на… Чакай. За Ричард Логан ли говориш?

— Разбира се. Кой друг починал наскоро е достоен за цветя?

— Хъм, Линкълн — намеси се Пуласки, — „Достоен за цветя“. Не съм си представял, че ще чуя точно от теб такъв израз.

— Цветя — сприхаво повтори Райм. — Защо никой не ме слуша?

— А ти защо си толкова кисел? — попита Том.

„Стара семейна двойка“ би било много точно описание на отношенията между болногледач и пациент.

— Изобщо не съм кисел. Искам само да изпратя цветя за нечие погребение. Но никой не ми съдейства. Можем да вземем името на погребалната агенция от болницата, където са направили аутопсията. Трябва да са го изпратили в погребална агенция. Болниците не балсамират и не кремират.

— Знаеш ли, Линкълн, може би все пак има справедливост — отбеляза Пуласки. — Може да се каже, че Часовникаря все пак си получи смъртната присъда.

Русокос, мотивиран и енергичен, Пуласки имаше талант за криминалист и Райм бе приел задачата да го обучава. А това включваше не само да го учи на криминология, а и как да използва мозъка си. Това, второто, младежът явно не правеше в момента.

— И как едно случайно запушване на артериите помага за справедливостта, новобранец? Ако прокурорът е решил да не поиска смъртна присъда, тогава преждевременната смърт по-скоро подкопава правосъдието. Не го подпомага.

— Ъ… — измънка младежът и се изчерви като сърце за Свети Валентин.

— Така, новобранец, стига толкова безсмислени коментари. Цветя. Разбери кога тялото ще бъде освободено от „Уестчестър Мемориал“ и къде ще го прехвърлят. Искам да изпратите цветя веднага, независимо дали ще има служба. С картичка от мое име.

— Какво да пише?

— Само името ми.

— Какви цветя? — чу се гласът на Амелия Сакс от коридора, водещ към кухнята и задния вход на къщата. Тя влезе в салона и кимна за поздрав.

— Линкълн ще праща цветя в погребалния дом. За Ричард Логан. Тоест аз ще ги пратя.

Тя закачи тъмното си яке в антрето. Носеше тесни черни дънки, жълт пуловер и черно вълнено сако. Единственото, което издаваше, че е полицайка, бе пистолетът „Глок“ на хълбока й, макар че човек трудно би направил асоциация между оръжието и работата й в правоохранителната система. Като гледа високата, стройна жена с буйна права червена коса, човек би си помислил, че е манекенка. И наистина бе работила като такава, преди да постъпи в нюйоркската полиция.

Тя се приближи и целуна Райм по устата. Той усети вкуса на червилото й и подуши барут — Сакс идваше от стрелбището.

Като си помисли за козметика, той си спомни, че при опита за грабеж пред кметството убитият се беше обръснал, преди да тръгне от службата; по врата и бузите му имаше почти невидими частички пяна за бръснене и микроскопични парченца от косми. Освен това наскоро се беше напръскал или намазал с афтършейв. По-рано, по време на анализа на уликите, когато Райм изтъкна тези факти, Сакс отбеляза: