Брэд Тор - Черният списък

Защо му трябваше вътрешен човек за изкупителна жертва? Нали и той, и ръководните кадри на АТС бяха планирали и искаха да осъществят атаката? Какво превръща мъртъв човек, който не може да се защити, в съвършената изкупителна жертва и защо е необходима тя?

Най-простият отговор бе, че ще послужи, ако атаката се провали. Това ли беше причината? Дали Мидълтън се бе разколебал? Дали възнамеряваше да саботира атаката и да обвини Каролайн за неуспеха? Харват се съмняваше. Сигурно имаше друго основание.

Харват продължи да обмисля възможните сценарии, съпоставяйки ги с информацията за Каролайн Ромеро, която бе узнал от Никълъс. Нито един не обясняваше защо Мидълтън иска да я превърне в изкупителна жертва. Накрая той се отказа и попита Шрьодер:

— Това ли е всичко, или има и друго?

Младият мъж погледна екрана и отвърна:

— Известно време не е използвал компютъра. Сигурно е говорил по телефона или нещо такова. После е изпратил три имейла.

— Можеш ли да ги прочетеш?

Шрьодер кимна и ги отвори един по един.

— Първият е озаглавен „Уолуърт“. Това е имение във Вирджиния, собственост на компанията. Писмото е изпратено до секретаря на охранителния отдел. Мидълтън му нарежда да изпрати незабавно пълен екип в имението. Вторият имейл също е озаглавен „Уолуърт“ и е до управителя на имението. Пише, че е свикано спешно заседание на управителния съвет и членовете скоро ще започнат да пристигат със семействата си.

— А третият имейл?

Шрьодер го отвори.

— Последният е до мен. Заглавие: „Здрасти, тъпако“. Ама че задник! Писнало му да ми се обажда и да слуша „проклетата“ ми гласова поща. Когато получа писмото му, да си събера багажа и да си завлека задника в имението възможно най-скоро. Послепис: „Дръж си езика зад зъбите. Не казвай на никого къде отиваш. Побързай.“

— Нощувал ли си там досега?

— Аз ли? — поклати глава Шрьодер. — Не. Само за членове на управителния съвет е.

— И семействата им — уточни Харват.

— Водят семействата си веднъж годишно през лятото, но никога на заседания. Те са винаги тайни. Не искат деца и внуци да се въртят в краката им, не допускат дори съпруги. Точно това е странно. Защо са поканили семействата на спешно заседание?

— Защото се готвят за атаката — каза Кейси.

— Но следващото семейно събиране в имението трябваше да се проведе след три седмици! — възрази Шрьодер.

Харват го погледна.

— Нали спомена, че семействата ходят само през лятото?

— Да, но тази година добавиха някакъв тренировъчен семинар за членовете на управителния съвет и семействата им. Бяха започнали да зареждат с провизиите.

— Мислиш ли, че са смятали да атакуват тогава? — попита Кейси.

Харват кимна.

— Какво се е променило? Защо са решили да избързат? Какво ги е стреснало?

Харват вдигна показалец и го насочи към гърдите си.

— Аз.

Вирджиния

Карлтън не развърза Мартин Винън и го разпита в банята.

Сапунът на връв беше нанесъл толкова удари по лицето и главата на бледия белокос мъж, че той бе заприличал на Човека-слон. Когато говореше, едва го разбираха. Устните и едното му око бяха подути. Зъбите му се клатеха. От устата, носа и едното му ухо течеше кръв.

Побоят беше много ефикасен, но в крайна сметка го бе сломила водата. Малцина биха издържали. Водата пораждаше примитивна, животинска паника дори у истински храбреци. Накратко, Винън не искаше да преживява отново това изпитание. За нищо на света.

След като завъртя два фитила от тоалетна хартия и ги пъхна в ноздрите му, Карлтън започна да го разпитва. Банкс стоеше в коридора с нагорещената ютия.

Винън не знаеше много. Той беше просто главорез. Предостави им обаче едно жизненоважно сведение — имената на хората, за които работи. И Карлтън, и Банкс бяха чували за АТС и Крейг Мидълтън, но никога не се бяха срещали с него.

Един от десетките въпроси, на които Винън не успя да отговори, бе кой е избил охранителния екип на Карлтън и се е опитал да опожари къщата му до основи заедно с него. Винън се кълнеше, че не е той и не знае нищо. Той му повярва.

Повярва му и когато каза, че няма представа кой е избил агентите от „Карлтън Груп“. Призна, че навремето е бил военен, но в момента отговарял само за охраната в АТС.

Карлтън задаваше въпрос след въпрос, но Винън се оказа безполезен. Беше в пълно неведение с какви проекти се занимава компанията и защо Мидълтън е осъдил на смърт Карлтън и хората му.

Реши да се задоволи с малкото, което успя да научи и с негова помощ да се опита да разбере повече. Накара го още веднъж да му опише злополучната операция, при която го бяха похитили.