Бретт Баттлз - Изиграният

— Не го ли намираш за малко мелодраматично? — В гласа на Албина се прокрадваше раздразнение. — Ти си чистач. Работата ти е проста. Трябва само да разкараш тялото.

Устните на Куин се изопнаха.

— Знаеш ли, прав си. Това е най-простата работа на света. Така че съм сигурен, че оттук нататък ще си намериш някой друг да я върши.

— Чакай — побърза да каже Албина. — Добре. Извинявай. Зная, че работата ти не е толкова лесна. И ти имам доверие, ясно? Имам ти доверие.

Куин отново пое дъх.

— И аз трябва да ти имам доверие. Не е нужно да знам всичко. Понякога ми е достатъчно само да зная какъв е проблемът. Но ако задавам въпроси, за това си има причина. Трябва да съм наясно кой още знае за ситуацията и дали те трябва да бъдат заблудени. Трябва да обмисля какви проблеми могат да възникнат, докато работя. Не бих приел работа, ако нямам доверие на информацията, която ми е дадена.

Чу как Албина си пое дълбоко дъх.

— Е, какъв беше проблемът?

— Попитах твоя човек как контейнерът се е озовал там, кой е открил трупа и защо са повикали него. Излъга ме.

Албина въздъхна.

— Виж, преди два дни ми се обадиха по телефона, нали разбираш? Казаха ми, че към мен пътува пратка. Лично за мен. Дадоха ми името на кораба, „Рийгъл 3“, и номера на контейнера. Хората ми и без това бяха писани да го разтоварят, така че контролирането на положението не беше трудно.

— От кого беше обаждането? — попита Куин.

— Не знам. Изписа се хавайски номер, но се оказа кьорфишек. Кой знае откъде са се обадили?

— Мъж или жена?

— Мъж.

— Но не си познал гласа — каза Куин.

— Не. Не го познах.

Куин се замисли. Това обяснение беше много по-смислено от онова, което бе получил в склада. Но Албина беше по-печен от Стафорд, по-добър лъжец, така че Куин все още не беше готов да се довери на информацията.

— Решението ти да не ми помогнеш окончателно ли е? — попита Албина.

— Кой е мъртвецът? — попита Куин. — Някой от твоите хора?

Беше видял трупа само за няколко секунди, при това подут и обезцветен.

— Наистина ли ти трябва да знаеш? — попита Албина.

— Вече да.

Албина помълча няколко секунди.

— Не е от моите — каза накрая. — Мъжът по телефона ми каза, че името му е Стивън Марков. Никога не съм го чувал.

Куин се напрегна и заби поглед в пътя пред себе си, но гласът му остана спокоен.

— Марков?

— Да. Каза ми го буква по буква. М-А-Р-К-О-В. Да ти говори нещо?

— Не.

— Който и да е, просто искам да се отърва от него. — Албина се поколеба за момент. — Аз съм виновен, че Стафорд те е излъгал. Така му наредих. Не исках да се замесвам в това повече, отколкото е необходимо. — Нова пауза. — Трябва ми помощта ти.

Куин знаеше, че Албина спестява нещо. Но това вече нямаше значение.

— Куин? — настоя Албина.

— Ако искаш да го направя, трябва да следваш инструкциите ми дума по дума — каза Куин. — Никакви въпроси, никакви отклонения.

— Разбира се.

— Първо трябва да изкараш контейнера от пристанището — каза Куин. — Можеш да го прекараш през митницата, нали?

— Мога.

— Намери камион, който не може да се проследи. Няма да го връщаш обратно. И се увери, че няма някакво проследяващо устройство. Има ли, ще разбера и повече няма да ме чуеш. Ако всичко мине добре, ще оставя камиона някъде, откъдето да си го прибереш, след като приключа.

— Добре. Няма проблем.

— Има една спирка за камиони по И-15 източно от Ел Ей, в посока към Корона — каза Куин и му даде името на изхода от магистралата. — Кажи на шофьора да паркира там и да остави ключовете под седалката. Някой ще трябва да го следва с кола, за да го прибере. Но само това. Никакви други хора, ясно? Ако дори ми се стори, че някой ме следи, сделката отпада.

— Готово.

— Звънни ми, когато напуснат пристанището.

Куин затвори, без да изчака отговор.

— Е, да разбирам ли, че пак сме в играта? — попита Нейт.

Спряха няколко пъти на излизане от града, за да купят някои неща.

— Паркирай ей там — каза Куин, когато стигнаха спирката за камиони. Посочи няколко големи машини, подредени точно зад редица автомобили. Албина се беше обадил само преди пет минути, за да му каже, че контейнерът току-що е напуснал пристанището, така че пратката още пътуваше. Все пак Куин искаше да хвърли един бърз поглед, за да се увери, че Хорхе не играе номера. Контейнерът го нямаше.

След като паркираха, слезе и каза на Нейт да отвори багажника. Дъното му бе покрито с тъмносива постелка, която Куин лично беше нагласил. Отляво върху нея лежаха нещата, които бяха купили по пътя.