Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Сцената пред него показваше неща, които един полицай, обучен да търси физически осезаеми улики, никога не би забелязал. В очите на психолога това деяние разкриваше изобретателен и решителен ум. Ставаше дума за хладнокръвно убийство, не за резултат на сексуално изстъпление. За Тони това бе доказателство, че убиецът е оценил Шаз Боуман като заплаха за себе си. И незабавно е пристъпил към действие — брутално, хладнокръвно и методично. Още преди огледа Тони бе готов да се обзаложи със специалистите, че няма да намерят материални доказателства, с чиято помощ биха могли да идентифицират престъпника. Решението на този случай се таеше в човешкия ум, не в лабораторията по съдебна медицина.

— Бива те — промърмори Тони. — Но ще видиш, че аз съм по-добър.

Когато воят на сирените разкъса тишината и се чу тропотът на униформените полицаи по чакълената пътечка, Тони продължаваше да стои пред прозореца. Опитваше се да запечата сцената в паметта си, да запомни всеки детайл, за да го призове в съзнанието си в случай на нужда. Едва след като се убеди, че е видял всичко, заобиколи къщата и отиде отпред, за да се опита да утеши Саймън, доколкото бе възможно.

— Не виждам нищо спешно — измърмори съдебният лекар, докато вадеше гумените ръкавици от чантата си. — Предвид състоянието й, един час повече или по-малко не би имал никакво значение. Не е като да те викат за жив човек, нали? Шибаният пейджър се е превърнал в проклятие на живота ми.

Тони едва се удържа да не удари закръгления лекар.

— Тя беше служител на полицията — каза той рязко.

Лекарят го огледа внимателно.

— Струва ми се, че не ви познавам. Нов ли сте?

— Доктор Хил е командирован тук от Министерство на вътрешните работи — намеси се местният инспектор. Тони не помнеше името му. — Занимава се с новия отдел по психологическо профилиране, за който сигурно сте чували. Момичето беше на обучение при него.

— Е, добре, лично аз ще се погрижа за нея, както бих го сторил и за всяко йоркширско момиче — отвърна сухо лекарят и се зае с мъчителната си работа.

Тони стоеше отвън, пред френските прозорци, които бяха вече отворени, и наблюдаваше как фотографът и екип лаборанти извършват рутинния оглед на местопрестъплението. Не можеше да откъсне очи от останките на Шаз. Независимо от усилията си не бе в състояние да пропъди спомена за това, което тя беше преди. Споменът само провокираше решимостта му, макар че би предпочел тази провокация да не съществуваше.

Горкият Саймън, каза си той с горчивина. Бяха го откарали, смъртноблед и треперещ, в централата, за да даде показания за случилото се в събота вечер. Тони знаеше достатъчно добре как функционира мозъкът на полицая, за да прецени, че в очите на служителите от криминалния отдел на този етап Саймън е главният заподозрян. Трябваше да предприеме нещо и по този въпрос, и то за предпочитане незабавно.

Инспекторът, чието име не помнеше, слезе надолу по стъпалата и застана до него.

— Голяма гадост — отбеляза той.

— Тя беше добър полицай — каза му Тони.

— Ще хванем това копеле — отвърна самоуверено инспекторът. — Не се безпокойте.

— Бих искал да ви помогна.

Инспекторът повдигна едната си вежда.

— Нямам право да вземам сам решение — каза той. — Не е сериен убиец, нали разбирате. Никога досега не сме виждали такова нещо в нашия район.

Тони се насили да преглътне раздразнението си.

— Инспекторе, това не е първо престъпление за убиеца. Който и да го е извършил, е направо експерт. Може досега да не е извършвал убийство във вашия участък, или да не го е вършил точно по този начин, но това не е плод на аматьорско забавление.

Преди инспекторът да успее да отговори, ги прекъснаха. Съдебният лекар бе изпълнил ужасяващите си задължения.

— Е, Колин — поде той, идвайки към тях, — може да се каже със сигурност, че е мъртва.

Полицаят хвърли бърз поглед към Тони и отвърна:

— Можеш да си спестиш черния хумор поне този път. Имаш ли някаква представа кога се е случило?

— Питайте вашия патоанатом, инспектор Уортън — нацупи се лекарят.

— Така и ще направя. Все пак, бихте ли ми дали някакви предварителни данни?

Докторът смъкна така рязко ръкавиците си, че гумата изплющя.

— Да видим… понеделник по обед… Би трябвало да е станало между седем часа вечерта в събота и четири сутринта в неделя — в зависимост от това дали отоплението е работело и колко дълго е било включено.

Инспектор Колин Уортън въздъхна.