Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Напомни си, че той я бе забелязал, когато изобщо не беше толкова нагласена. Беше преценил, че има данни за телевизионна звезда. А пък с тези дрехи направо ще обере точките. Как би могло да бъде иначе?

Сега, докато лежеше в мрака, измъчвана от болка и страх, споменът за тази наивна самоувереност й приличаше на лоша шега. Но тя не й бе изневерила през целия ден. Беше се качила на автобуса за Манчестър. Внимаваше да не излиза на спирката почти до момента на тръгването, за да се убеди, че някой съсед или някой от досадните приятели на майка й няма да пътува със същия автобус. После изтича на горния етаж и седна така, че да вижда кой слиза и кой се качва.

Да има на разположение няколко часа сама в Манчестър, в работен ден, бе приключение само по себе си. Разходи се из магазините, поигра на ротативките, купи си лотарийни билети от будката за вестници на гарата. Спечели малка сума и реши, че това със сигурност е добра поличба. Когато се качи на влака, беше в неудържима еуфория и успя напълно да потисне лекото притеснение, което от време на време я караше да се запита какво ли ще каже майка й, когато разбере.

Смяната на влаковете не беше толкова приятна. Вече се смрачаваше, а и тя не можеше да разбере и дума от диалекта, на който говореха на нюкасълската гара. Говорът им ни най-малко не звучеше като изкуствения диалект на актьорите от телевизионните сериали. Със същия успех можеха да са и извънземни. По някакъв начин съумя да намери перона, от който тръгваше влакът за Файв Уолс Холт. Седна притеснена на мястото си, имаше чувството, че всички тези непознати около нея оглеждат хищно късата й пола и силния грим. Въображението й се развихри, рисувайки уморените пътници, прибиращи се у дома след работа, като луди убийци и маниаци.

Какво облекчение изпита, когато слезе от влака и го видя! Чакаше я в колата си на паркинга, точно както й беше обещал. Беше прекрасно. Говореше точно така, както бе очаквала от него, успокояваше я и накрая тя се убеди, че е постъпила правилно. Каза си, че той е очарователен, и че съвсем не прилича на телевизионна звезда.

Докато се движеха по тесните междуселски пътища, той й обясни, че могат да започнат с кастинга едва на другия ден сутринта, но че се надявал тя да вечеря с него. Има наблизо вила. Тя можела да преспи в стаята за гости, за да не му се налага да шофира, след като е пил вино с вечерята. Разбира се, само ако е съгласна. В противен случай ще я закара до хотела.

Част от нея й припомняше правилата на доброто възпитание, помнеше колко пъти й е набивано в главата да бъде предпазлива и я подтикваше да отиде незабавно на хотел, откъдето да телефонира на майка си и да я успокои, че е здрава и че всичко е наред. Но такава перспектива не криеше никакво очарование — нощ в самотната хотелска стая на някакво непознато място, където не познаваше никого, където само телевизорът щеше да й прави компания, а майка й да й се кара по телефона. Друго гласче, изкусителното гласче, което я подтикваше към приключения, й нашепваше, че никога друг път няма да има такъв шанс. Ще бъде насаме с него цяла вечер — каква по-добра възможност да го убеди в талантите си, така че утрешният кастинг да бъде просто формалност.

Имаше и една мисъл, едновременно вълнуваща и тревожна, която тя се опитваше да потисне — че надали би имало по-подходящ момент да загуби девствеността си.

— Ще бъде чудесно да нощувам у вас — каза тя накрая.

Той се усмихна, откъсна за миг очи от пътя пред себе си и отвърна:

— Мога да ти обещая, че ще се забавляваме добре.

И не я излъга. Поне не в началото. Храната беше фантастична, като онези страхотно скъпи деликатеси в „Маркс енд Спенсър“, за които мама все казваше, че не могат да си ги позволят. Пиха и вино, много различни видове. В началото шампанско, после бяло вино — с ордьоврите, червено с основното ястие и някакво сладко, ароматно, златисто вино с десерта. Не бе предполагала, че вината могат да бъдат толкова различни на вкус. По време на вечерята той беше чудесен. Беше забавен, флиртуваше по малко, забавляваше я със смешни истории, а тя преливаше от вътрешно доволство, че научава от първа ръка всички тези неща за истински телевизионни звезди.

Освен това като че ли тя също го забавляваше. Постоянно я питаше за мнението й, за чувствата й, кое телевизионно лице харесва и кое — не. Проявяваше искрен интерес, взираше се в очите й и я изслушваше внимателно, както сигурно правят мъжете, когато наистина те харесват, а не като момчетата в училище, които се интересуват само от футбол и дали ще им бутнеш. Беше очевидно, че той я харесва, но не се лигавеше като някакъв дърт мераклия. Беше внимателен, държеше се с нея като с възрастен човек. Разговорът я погълна дотолкова, че тя напълно забрави да се обади на майка си.