Вэл Макдермид - Струна в кръвта

От опожарените останки на фабриката излязоха трима души и свалиха дихателните апарати от лицата си. Единият се отдели от другите двама и тръгна към Карол. Когато доближи на няколко крачки, Джим Пендълбъри спря и свали шлема си.

— Безкрайно съжалявам, Карол.

Карол вдигна рязко глава, после кимна уморено.

— Предполагам, няма никакво съмнение?

— Място за съмнение има винаги, преди да е пристигнало заключението на патоанатомите. Но имаме основания да считаме, че тялото е на жена, а непосредствено до нея има разтопен предмет, който прилича на радиостанция.

Гласът му беше мек, изпълнен със съчувствие. Тя видя израза на лицето му и си припомни, че той знае какво е да губиш хора, за които си поел отговорност. Искаше й се да го попита колко време ще мине, преди да може да погледне собственото си лице в огледалото.

— Мога ли да я видя?

Той поклати глава.

— Температурата вътре е все още много висока.

Карол въздъхна. Беше остра, кратка въздишка.

— Ако някой ме търси, ще бъда в кабинета си.

Тя хвърли картонената чаша, обърна се, мина под лентите и забърза слепешком към убежището на колата си. След нея остана локвичка кафе върху асфалта. Лий Уитбред хвърли угарката си в локвичката и се заслуша потиснато в предсмъртното й съскане. После вдигна поглед към Джим Пендълбъри и каза:

— Аз също. Трябва да хванем този шибан убиец на полицаи.

Колин Уортън събра накуп всички сканирани кадри от видеозаписи, после се приведе напред и извади касетата от видеокасетофона. Седяха в същата учебна зала, която екипът на Тони бе напуснал сякаш преди векове. Избягвайки погледа на Тони, той каза:

— Това не доказва нищо. Така да е, очевидно наистина някой друг шофира колата на Шаз Боуман по обратния път към Лийдс. Зад тази маскировка може да е кажи-речи всеки. Почти нищо не се вижда от лицето, а и тези компютърни увеличения… аз лично не им вярвам, а съдебните заседатели ще им повярват още по-малко. В края на защитната реч на адвоката те ще бъдат убедени, че всичко, което има някаква връзка с компютър, се манипулира, за да изглежда така, както ние го искаме да изглежда.

— А какво ще кажете за ръката? Това не може да е манипулация. Джако Ванс има протеза на мястото на дясната си ръка. Човекът, който налива бензин, нито за момент не ползва дясната ръка. Това е очевидно — настоя Тони.

Уортън сви рамене.

— За това може да има всякакви причини. Може просто човекът да е левак. Може да е наранил дясната си ръка при опитите си да надвие Боуман. Може дори да е знаел за налудничавата идея на Боуман за Джако Ванс и умишлено да е решил да разиграе такава роля. Всичко живо знае за тези видеокамери, доктор Хил. Джако Ванс е в бизнеса — наистина ли мислите, че не се е сетил за камерите?

Тони разроши косата си и стисна здраво края на един кичур, за да не избухне.

— Има снимка на Ванс, който минава по същия път в собствената си кола точно по интересуващото ни време. Това също ли е съвпадение?

Уортън поклати глава.

— Не, не мисля. Човекът си има вила в Нортъмбърланд. При това работи като доброволен помощник в болница на север. Шосе А1 действително е по-прекият път, но по M1 можеш да се движиш по-бързо, а и на север от Лийдс можеш да се прехвърлиш на А1. Може просто да е решил да хапне набързо риба с пържени картофи — отбеляза той в жалък опит да разведри атмосферата.

Тони скръсти ръце пред себе си, сякаш за да прикрие тъмната вълна на надигащия се гняв.

— Защо не искате да приемете всичко това сериозно? — попита той.

— Ако Саймън Макнийл не беше избягал, можехме и да приемем, че не всички събрани от вас материали са подправени — каза гневно Уортън.

— Саймън няма нищо общо с всичко това. Той не е убил Шаз Боуман. Убил я е Джако Ванс. Той е хладнокръвен убиец. Всички мои познания по психология доказват, че е убил Шаз, защото тя е можела да му попречи да играе любимата си игра. Имаме снимки, на които той кара нейната кола, а тя не се вижда никъде. После го виждаме в собствената му кола, да минава по същия маршрут. Виждате психологическия профил, който съм изготвил. Какво още е необходимо, за да ви убедя поне да се замислите сериозно за този човек?

Вратата на залата се отвори. Дугал Маккормик промуши масивното си тяло през рамката. Лицето му беше мораво като на човек, който е пил прекалено много на обяд. Тлъстите му бузи бяха потни. Тънкият му глас беше попресипнал от алкохола.

— Доколкото си спомням, ви беше забранено да влизате тук, освен ако не ви повикаме? — той посочи Тони с пръст.