Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Фицдуейн се усмихна.

— Патрисио е бил зет на генерал Луис Бараган — каза той. — По образование е минен инженер, явно много добър. Освен това е бил и квалифициран металург. Бараган е имал нужда от такъв човек и естествено се е обърнал към роднина. Добре би било да са от една кръв, но и Патрисио ще свърши работа. Обаче не е знаел, че той е поддръжник на Зара. Затова Патрисио отишъл при Зара, който от своя страна му представил Лий Кокрейн, и тримата изработили план за проникване в Текуно. И го привели в действие. Отначало това, което научили, било полезно, но не било нищо особено, тъй като Патрисио работел в някаква лаборатория в Текуно сити, но след това го преместили в суперсекретна база в местност, наречена Дяволската стъпка. Месеци нямало нищо, защото достъпът дотам бил забранен дори за висши приближени на Куинтана, а и контактите с външния свят били строго контролирани. Тогава Патрисио решил да се измъкне. Не знам какво се е объркало, но го разкрили и била издадена заповед да бъде ликвидиран. Според мен сигурно са се сетили накъде е тръгнал или пък са го проследили. Останалото ти е известно. Отвратителен начин да умреш, но ония е трябвало да бъдат сигурни, че няма да проговори. И той не можа.

— Но сигурно е донесъл нещо със себе си — предположи Катлийн. — Както го описваш, той е бил и разузнавач, и учен. Би трябвало да е носел със себе си бележки, касети или някой негатив.

Фицдуейн присви рамене безпомощно:

— У него намерихме две найлонови торбички. Явно е смятал съдържанието им за твърде важно, защото ги бе вързал под мишниците под сакото си. В едната имаше план на базата и чертеж на машинария, която според специалистите била някакъв вид командван от компютър контролер. В другата имаше дълго парче метал и парчета бетон.

— Тоя контролер какво е контролирал? — попита Катлийн.

— От лабораторията казват — газ. Отговаря за абсолютно точните количества газ при смесване. Има си вградена система за проверка, която е с три кръга и ако някой от трите кръга не съвпадне със зададените предварително параметри, процесът автоматично се спира. Така че каквато и да е системата, точността е изключително важна за нея.

— А да имаш представа какви газове? — продължи да пита Катлийн.

— Не знаем — отвърна Фицдуейн, — но по някои неща специалистите съдят, че става дума за значително количество.

— А по скицата на базата няма ли нещо, което да ви подскаже?

— Може би е щяло да има, ако е била довършена. Ала макар да е с доста подробности по заграждането на мястото, охрана, постове и други, повечето от обясненията липсват. Като че ли е започнал да рисува това, което вижда, а след това е нанасял обяснение за какво служи нарисуваната сграда. Използвал е и различни химикалки, но тъй или иначе, не я е довършил.

— Ами парчето метал? — отново попита Катлийн. — Уран? Плутоний? Радиоактивен боклук?

Фицдуейн се усмихна леко и поклати глава.

— Радиацията по тялото и парчето метал не надвишаваше нормалната. Нито пък по парчетата бетон.

Катлийн сбърчи чело, преструвайки се на отегчена.

— Тогава какъв е металът?

— Стомана — отвърна Фицдуейн. — Висококачествена, но сравнително често срещана стомана. Нарича се легирана.

— Звучи ми като в рецепта за готвене.

— Не си чак толкова далеч от истината — каза Фицдуейн. — Макар че крайната й употреба не е толкова домашна. Използва се за високоякостни съоръжения, включително и оръжия.

— Газ, бетон и стомана за оръжия — забеляза Катлийн — в някаква силно охранявана и затънтена база. Никак не ми звучи правдоподобно.

— И сигурно не е — отвърна Фицдуейн. — Обаче и трите са необходими за техниката на проучвателни работи за петрол и май точно за това им трябват.

— И какво правят там?

— По-голямата част от Текуно е разположена на плато — каза Фицдуейн. — Висока пустиня. В тази част от света това означава скалист, обсипан тук-там с пясък, безводен район. Нажежено до бяло слънце през деня, адски студ през нощта. По-голямата част от района е ненаселена, откакто са изтласкали индианците тускалеро оттам. Тогава какво остава?

— Петрол — отвърна натъртено Катлийн. — Да не мислиш, че чета само упътването по пакетите със супа?

— Петрол — кимна в съгласие Фицдуейн. — В огромни количества. Само дето голяма част от него се намира под пластове порьозни скални образувания и най-важният проблем е как да се извади оттам. Една от идеите е да се вкара нещо вътре, което да принуди петрола да излезе навън. Като например пара или газ под високо налягане. В края на краищата — опитваш се да измъкнеш нещо от прегръдките на скали. А скалите са адски твърдо нещо, макар геолозите да ги наричат порьозни. Ако те тресна по главата с парче порьозна скала, няма да ти стане никак приятно.