Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

И двете му показаха новите си придобивки: куклите, които госпожа Геслър им бе донесла от Сан Педро преди няколко дни; короните, които щяха да носят на празненството за края на учебната година след две седмици; няколко топки, прозрачни зарчета и флакони от парфюм, с които се бяха сдобили след размяна с други деца. Бърт попита Милдред за някои общи познати и тя му отговори съвсем приятелски. Но тогава децата останаха извън вниманието на родителите си и бързо им доскуча. Започнаха да се мятат насам-натам, но Милдред ги спря. След това взеха да рецитират репликите си от училищното празненство и всичко завърши с караница коя ги е научила по-добре. Рей поде упорита кампания да покаже на татко си новата си кофичка за пясък от дядо й. Но тъй като тя беше в гаража, а на Милдред не й се ходеше дотам, Рей започна да мрънка. Тогава с увереността, че спасява положението, Веда попита:

— Татко, не си ли жаден? Майко, искаш ли да отворя бутилка скоч?

Милдред за първи път си позволи да се разгневи толкова на Веда. Ставаше въпрос за същия онзи скоч, който тя пазеше за черни дни, когато можеше да се наложи да го продаде, за да купи хляб. И нямаше никаква представа, че Веда знаеше за съществуването му, а още по-малко — че е наясно как да го отвори. А ако го отвореше, това означаваше Бърт да остане безкрайно дълго, докато не изпие и последната капка. Уискито щеше да замине, а заедно с него — и вечерта й.

Като чу думите на Веда, Рей забрави за кофичката и започна да крещи:

— Да, тате, ще си налеем уиски, ще се напием!

— Ще изпия едно питие, щом настоявате — отвърна Бърт и Милдред разбра, че скочът е обречен. Отиде до спалнята, извади го от гардероба, върна се в кухнята и го отвори. Извади лед, постави чашите на поднос, намери една сода, която стоеше там от зимата. Почти приключваше, когато се появи Веда.

— Може ли да помогна, майко?

— Кой ти е позволил да ми ровиш в гардероба и да търсиш алкохол?

— Не знаех, че е тайна.

— И от тук нататък аз решавам кого с какво черпим.

— Но, майко, това е татко.

— Не се преструвай така невинно, че не разбираш какво ти говоря. Знаеше, че нямаш право да казваш това и го знаеше в мига, в който го произнесе, стана ми ясно от нахалното ти изражение.

— Много добре, майко. Да бъде както искаш.

— И престани да говориш по този глупав начин.

— Но ти напомням, че татко не беше толкова стиснат, когато той черпеше тук. Нещата в тази къща доста са се променили, и, уви, не за добро. Все едно селяндури са я овладели.

— Ти изобщо знаеш ли какво е селяндур?

— Селяндур е… много лошо възпитан човек.

— Понякога се чудя, Веда, дали изобщо имаш някакъв разум.

Веда излезе, а Милдред мрачно заподрежда таблата, като се чудеше защо дъщеря й толкова лесно я поставя в отбранителна позиция и успява така да я нарани.

Пиенето на алкохол беше весел ритуал още от времето на домашно приготвения джин. Бърт наливаше първо две чисти питиета за децата и започваше да цъка с език какви пияници ще станат и да се пита накъде върви младото поколение. След това сипваше две силно разредени, в които имаше може би по две капки алкохол. Добавяше лед и сода, поставяше чашите на подноса и предлагаше на всеки да си вземе. Но с едно очарователно извъртане, Милдред никога не разбираше как го прави, все успяваше да поднесе на децата силно разредените питиета, а на него и жена му — чистите. И този път направи сръчно този трик, а момичетата, въпреки че наблюдаваха много внимателно и съсредоточено, пак не успяха да грабнат чашите, които се предполагаше, че са за тях. Когато напитките бяха с почти един и същ цвят, номерът винаги минаваше. Бърт казваше на дъщерите си, че са получили това, което трябва, и тъй като всички чаши миришеха на хвойна, обикновено се примиряваха. Тази вечер размяната стана гладко, както обикновено, но цветът на скоча издаде измамата. Той се оплака, че е уморен и има нужда от малко повдигане на духа и те се съгласиха да приемат разредените питиета. Той сложи едната чаша с чист скоч пред Милдред, а другата взе за себе си.

След края на ритуала всяко дете се наслаждаваше на питието си по различен начин. За Веда това бе повод да издаде малкото си пръстче, да отпива елегантно и да се прави на дама. Сграбчи възможността да говори превзето и започна да затрупва баща си с надменни въпроси за „ситуацията“. Той отговаряше сериозно и обстойно, защото смяташе питанията на Веда за признак на висок интелект. Каза, че нещата изглеждали доста зле за известно време, но сега виждал ясни признаци за подобрение и вярвал, че „скоро ще преминем билото“.