Элмор Леонард - Първобитен град

Само че сега трябваше да внимава. Следващият светофар беше на Осма миля, където Детройт свършваше. Санди и албанецът можеха да завият нанякъде или да тръгнат по шосе 75, ако отиваха към центъра. Ако успееха да хванат светофара, Клемънт също трябваше да успее. Инак щеше да ги изгуби и да му се наложи отново да залага капани за албанеца.

Светофарът на Осма миля светна зелено. Клемънт даде газ. Изненадано погледна настрани, когато усети, че някаква кола го задминава отдясно. Сребристият марк се плъзна встрани, после застана точно пред него, когато Клемънт се опита да ускори, виждайки, че светва жълто. Все още имаше време и двамата да минат, но мръсният негър закова на кръстовището и Клемънт трябваше да натисне спирачка с всичка сила. Той усети как задницата му поднася, чу изсвистяването на гумите си и видя сребристия параход точно пред себе си, когато най-после успя да спре.

Санди и албанецът бяха изчезнали. Не се виждаха никъде.

Гадният негър седеше с вирната глава, вторачен в огледалото за обратно виждане.

Клемънт каза:

— Е, сега вече имам време за теб, господин Черньо. Щом искаш да си играем…

Момичето се завъртя назад и се намръщи срещу силните фарове.

— Мисля, че е същият — каза тя.

— Разбира се, че е — потвърди Алвин Гай. — Същият умник. Виждаш ли номера му?

— Прекалено наблизо е.

— Когато потегля, хвърли един поглед. Ако ни последва, вземи телефона и кажи на оператора да ни свърже с полицията.

— Мисля, че не знам как да работя с това — каза момичето.

Беше запалила цигара преди по-малко от минута, а сега я смачка в пепелника.

— Ти май много неща не знаеш — каза Алвин Гай, без да отмества очи от огледалото.

Светофарът светна зелено и той потегли напред с нормална скорост, наблюдавайки фаровете, отразени в огледалото за обратно виждане. Пресече Осма миля, тръгна отново по „Джон Р“, обратно в Детройт и каза на фаровете:

— Вече сме вън от „Хейзъл парк“, глупако. Може и да не знаеш, но отиваш право в пандиза — нападение със смъртоносно оръжие.

— Той всъщност не е направил нищо — каза момичето, като държеше телефона и гледаше през предното стъкло към празната улица, която, макар и осветена от лампите, изглеждаше мрачна.

Тя усети удара и чу скърцането на метал в метал, после думите на Алвин Гай, който изкрещя: „Копеле…“. Чу гласа на оператора в слушалката и как Алвин Гай вика на нея или на него:

— Полиция! Полиция!

После усети как колата отзад отново ги удря и продължава напред, набирайки скорост.

Клемънт задържа предната си броня, залепена към сребристия марк, и ускори, усещайки действието като физическо усилие, сякаш използваше собствената си сила. Маркът се опита да се измъкне, но Клемънт не го пусна и продължи да го бута. Маркът зави рязко в дясното платно. Улицата напред беше празна. Клемънт се подготви, усетил, че онзи тип замисля нещо. Наближаваше кръстовище.

Но негърът се задейства, преди да стигне до кръстовището. Сви остро наляво, за да разкара колата от задницата си, и профуча през някакъв паркинг, несъмнено за да отбие по тясната уличка.

— Тъпо лайно — каза Клемънт, когато фаровете осветиха високата ограда и маркът закова на място.

Клемънт мина покрай червения надпис върху жълтата сграда, който гласеше: „Противопожарно оборудване Американ Ла Франс“. От едната страна на сградата висеше лампа, която осветяваше сребристия линкълн марк като нов модел на изложба.

Или като животно, заслепено от фарове, което стои зашеметено в средата на пътя. Клемънт се сети първо за това, когато се изравни, а после застана малко пред марка. Негърът държеше телефон и крещеше в него, очевидно беше много ядосан. Момичето стискаше златните верижки около врата си.

Клемънт пъхна ръка под предната седалка, издърпа кафявата хартиена торба, отвори я и извади автоматичен „Валтер П 38“. Вдигна ръка, за да отвори люка на покрива, и започна да се извива зад волана, за да се надигне. Застана прав на седалката и се показа до кръста от колата. Сега имаше чудесна гледка отгоре към предното стъкло на марка. Клемънт протегна валтера. Простреля негъра пет пъти. Отначало виждаше лицето му ясно, но после не, тъй като предното стъкло се напука и побеля като заскрежено от куршумите. Накрая голямо парче от стъклото падна. Тогава Клемънт чу момичето, което пищеше с всичка сила.

Той излезе от колата и отиде до шофьорската врата на марка. Наложи му се да се протегне навътре, за да изправи негъра, като внимаваше да не докосне кръвта, изцапала целия светлосин костюм на чернилката. Типът вече не приличаше на кубинец. Всъщност на нищо не приличаше. Момичето все още пищеше.