Крис Картер - Отмъстителят

— Именно.

Гарсия отново погледна изречението „Аз съм Смърт“.

— И от тези букви — продължи Хънтър — колко мислиш, че могат да образуват някакво име или съкратено име като „Мат“ или „Тед“? И не забравяй, че това е Лос Анджелис. Градът е интернационално средище. Името, за което говорим, не е задължително да е английско.

— И дори да се бяхме сетили за фразата „Аз Мат Хейд“ — добави Карлос, — вероятно щяхме да го отхвърлим, защото нямаше да знаем дали името е истинско. Фамилните имена са с най-различни форми и правопис.

— Точно така — съгласи се Робърт. — Нямаше да е реалистично да проверяваме всяка възможна анаграма. Какво бихме направили? Да проверим всяка комбинация, която представлява име или част от име? Едва ли.

Гарсия се подсмихна, когато осъзна колко хитро е всичко това.

— Ето защо той е създал анаграма. Не е очаквал, че ще разберем за него, за Матю Хейд — размишляваше Карлос. — И защо бихме го направили? Шансовете ни да разберем за него клоняха към нула. Той не е бил арестуван. Не е бил обвиняван в нищо. Само е представлявал „интерес“ в три разследвания за отвличане, две във Фресно и едно в Сакраменто, но никога в Лос Анджелис. И всичко това се е случило преди години. Той изобщо не е очаквал, че ще открием нещо.

— Вероятно не — съгласи се Хънтър. — Сега трябва само да звънне телефонът.

Като по подадена реплика мобилният телефон на Робърт иззвъня силно, тракайки върху бюрото му.

Гарсия отвори широко очи от почуда.

— Невероятно.

Хънтър не можеше да си спомни да е отговарял толкова бързо на обаждане. Той се втурна към бюрото си и протегна ръка към телефона.

— Детектив Хънтър, отдел „Обири и убийства“.

— Детектив — обади се мъжки глас от другия край на линията. — Брайън е.

На Робърт му отне секунда, докато свърже името с гласа и после двете с лице.

— Доктор Брайън Снайдър от отдел „Научни разследвания“ — поясни криминалистът, долавяйки колебанието му.

Може би на Робърт му беше отнело повече от секунда.

Гарсия погледна озадачено партньора си.

— Докторе — каза Хънтър и поклати глава към Карлос. — Разбира се. Съжалявам. Утрото беше наситено със събития.

— Открихте ли заподозрения? — развълнувано попита Снайдър.

— Още не, но се надяваме. Имаш ли нещо за нас?

— Да. Резултатите от анализа на почерка.

— Добре. Един момент, ще те включа на високоговорител. — Хънтър натисна съответния бутон на телефона на бюрото си.

Карлос пристъпи по-близо.

— И така — започна доктор Снайдър. — Графолозите се нуждаят от средно тринайсет до петнайсет различни букви от двайсет и шестте в английската азбука, за да постигнат сто процента позитивно съвпадение. Знаете, че написаното в кибрита, който ми дадохте — мидазолам, 2,5 мг — съдържа само осем различни букви и две цифри.

Гарсия погледна Хънтър.

— За нас, за да постигнем това безспорно позитивно съвпадение, ще трябва да намерите нещо друго написано.

— Ами — намеси се Карлос, преди Снайдър да продължи, — засега това е изключено, докторе. А някакво частично потвърждение?

— Тъкмо щях да стигна дотам.

— О, извинявай — рече Гарсия, вдигна ръце и използва извинението на Робърт. — Утрото беше наситено със събития.

— Нашият графолог каза, че макар официално да не може да го потвърди като сто процента съвпадение, съдейки по анализа на някои букви и начина, по който са свързани една с друга, би заложил професионалната си репутация, че човекът, написал лекарството, е и авторът на бележките. Накратко, той е убиецът, когото търсите.

Талисия Леон, диспечер на 911, телефонът за спешни случаи, махна очилата си с извити рамки, сложи ги на бюрото до празната чаша от кафе и потърка с палец и показалец уморените си очи. Тъкмо се приготви да каже на колегата си Джъстин, който седеше зад преградата вдясно от нея, че ще си вземе пет минути; почивка за кафе, когато на монитора й се появи ново обаждане.

Талисия бързо сложи очилата си.

Кафето трябваше да почака.

— 911. Какъв е спешният случай? — попита тя, нагласявайки слушалките на главата си.

— Да, имам проблем. — Гласът от другия край на линията беше женски. Въпреки че звучеше малко измъчено, Талисия имаше чувството, че жената усилено се опитва да се държи. — Неизвестно защо, спестовните ми сметки са блокирани. Нямам достъп до парите си, а трябва да прехвърля суми от една сметка в друга.; Незабавно.

„ О, страхотно! — помисли си Талисия. — Поредното тъпо обаждане .“