Крис Картер - Отмъстителят

Хънтър успя да поспи само три и половина часа и после мозъкът му отново беше напълно буден. Той задържа очите си затворени още една-две минути, надявайки се и налагайки волята си, но знаеше, че е безполезно. Колкото и силно да искаше и колкото и да стискаше очи, сънят нямаше да се върне.

Накрая се отказа, претърколи се в леглото и отвори очи. В главата му се блъскаха неподредени мисли, създавайки неразгадаема бъркотия, която само го объркваше още повече. Робърт въздъхна, провеси крака от леглото и седна на ръба, давайки на очите си възможност да прогонят унеса на съня, а след това погледна часовника на нощното шкафче — 4:55.

Отиде в банята, изми лицето и зъбите си и се погледна в огледалото над умивалника. Изглеждаше изтощен. Очите му бяха кръвясали и сенките под тях започваха да приличат на зле нанесен грим.

Той влезе в дневната и машинално погледна към пода пред външната врата.

Нищо.

Нямаше плик.

Хънтър поклати глава, когато осъзна каква глупост беше направил.

„Наистинали беше глупост? “ — попита вътрешният му глас. Убиецът го беше сторил веднъж и нищо не можеше да му попречи да го направи отново. През цялата си кариера като детектив в отдел „Обири и убийства“ Робърт не беше имал работа с по-непредсказуем хищник.

Той прекоси дневната и влезе в кухнята. Наля си чаша вода от чешмата, отвори хладилника и погледна вътре. Празнотата му го накара да се усмихне. Вътре беше все още недокоснатата енергийна напитка, две ябълки и три изсъхнали парчета пица — лютива пеперони. Пастърмата беше изядена, но студената пица беше любимата закуска на Робърт. Той беше изкарал на пица годините си в университета.

Взе парче пица, върна се в дневната и пак погледна към пода пред външната врата.

Нищо.

— Трябва да престанеш да правиш това, Робърт — каза си на глас и отхапа от пицата. За него пицата беше по-вкусна студена.

Хънтър се приближи до прозореца и надникна навън, без да търси нищо. Той живееше в тихо кътче на Хънтингтън Парк и докъдето стигаше погледът му улиците все още бяха безлюдни.

Робърт отхапа още едно парче от пицата и се извърна от прозореца. На масата до малкия бар имаше фотокопие на третата бележка на убиеца. Беше я чел толкова много пъти, че вероятно можеше да я издекламира отзад напред дума по дума.

Той погледна часовника на стената — 5:11.

Изяде парчето пица, отиде в кухнята и взе второ. Докато минаваше покрай външната врата, отново погледна към пода.

Нищо.

Хънтър се прокле за параноята и спря до бележката. Реши да не сяда и я прочете още два пъти. Също като преди нищо не се набиваше на очи.

Той се съсредоточи върху последната част.

Искаш ли да знаеш кой съм аз, детектив Хънтър?

Наистина ли искаш да знаеш?

Е, уликите са в името.

ЗАЩОТО АЗ СЪМ СМЪРТ.

Робърт беше сигурен, че това не е опит убиецът да бъде забавен или ироничен.

Той прочете още веднъж цялата бележка.

Нищо. Не можа да измисли нищо.

Накрая се отказа.

Докато отместваше поглед от бележката и го насочваше към бара, очите му се спряха за миг на последните няколко реда. Неизвестно защо мозъкът му реши да разбърка думите и буквите по странен начин. За частица от секундата видя нещо, което го накара да се вцепени.

— Какво, по дяволите?

Хънтър успокои дишането си и отново се втренчи в бележката, търсейки онова, което току-що беше видял.

Нищо.

— Къде е? — промълви той, заставяйки очите си да го намерят. Не го виждаше.

Беше ли си го въобразил?

Робърт отмести поглед встрани, примига два пъти и после отново се втренчи в бележката.

Нямаше го.

Вероятно си го беше въобразил.

Този път остави погледа си само да се плъзне по буквите. Дъхът му секна в гърлото.

Ето го.

Гарсия спря на свободно място на паркинга на Главното управление на полицията, изключи двигателя и за десети път, откакто беше станал от леглото тази сутрин, погледна екранчето на мобилния си телефон. Нямаше нищо. Никакви пропуснати обаждания. Никакви съобщения.

Дори без потвърждение от лабораторията по криминалистика откритията в апартамента на Матю Хейд бяха достатъчни, за да вдигнат по тревога властите. До всеки полицейски участък и шерифски отдел в района на Лос Анджелис беше изпратен бюлетин за издирването му. Художник експерт от отдел „Информационни технологии“ беше използвал полицейската снимка от ареста на Матю Хейд и бе създал серия варианти как би изглеждал заподозреният с различни прически, цвят на косата и брада. Към бюлетина беше добавена забележка, предупреждаваща всички да имат предвид, че издирваният по всяка вероятност е много вещ с грима и дегизировките и че снимките трябва да се използват главно като насоки.