Крис Картер - Отмъстителят

Гарсия извади ръкавици от джоба си, надяна ги на ръцете си и издърпа горното чекмедже. Вътре имаше няколко листа обикновена бяла харти за принтер, нищо друго. Той взе листовете и бързо ги разпери ветрилообразно.

По тях не беше писано.

За да бъде сигурен, Карлос ги премести в другата си ръка и ги разтвори от другата страна.

Не, на тях не беше написано нищо.

Той ги върна в чекмеджето, затвори го и издърпа долното, което не се отвори толкова лесно като първото, сякаш единият му водач беше лошо повреден.

Съдейки по вида на шкафа, Карлос не се изненада.

Чекмеджето се отвори само до половината.

Той опита пак.

Същият резултат. Явно се беше заклещило.

Опита още веднъж, като този път го дръпна силно, но чекмеджето отново излезе до същото място. От рязкото движение обаче от задната част се изтърколи нещо — червена химикалка „ВIС Кристал“.

Карлос веднага си представи писмото, което убиецът беше изпратил на кмета Бейли, и на бележката, която беше пъхнал под вратата на Хънтър. И двете бяха написани на чисто бели листове за принтер, и криминалистите бяха идентифицирали химикалката като червена „ВIС Кристал“.

Гарсия взе химикалката и почувства, че кожата на гърба му настръхна. Върху химикалката с мънички букви беше написана емблемата на „ВIС“, последвана от думите „Кристал 1,6 мм“.

Той държеше червена „ВIС Кристал“.

Потисна вълнението си и извади от джоба си найлоново пликче за веществени доказателства. Пусна вътре химикалката и го запечата.

След това приклекна и надникна в запъналото се чекмедже. Изглеждаше празно. Гарсия пъхна ръка вътре и го опипа. Нищо. Затвори го и пак издърпа горното. Взе най-горния лист от купчината и го вдигна към светлината, за да го огледа по-добре.

Търсеше отпечатъци, които можеше да са останали по хартията. В зависимост от натиска, който човек упражнява върху химикалката, докато пише, ако отдолу има друг лист, понякога остават частични или дори пълни вдлъбнатини.

Листът беше абсолютно чист. Нямаше никакви следи.

Гарсия взе най-долния лист от купчината и внимателно огледа и него.

Нищо.

И все пак трябваше да занесе за анализ в лабораторията и листовете заедно с червената химикалка „ВIС Кристал“.

Карлос излезе от дневната и влезе в кухнята. Там имаше още по-малко неща, отколкото в дневната. В единия край на късия плот имаше хладилник, в средата — умивалник, а в другия край — малка печка. Видя три шкафа с чекмеджета под кухненския плот. На стената над умивалника бяха монтирани още три шкафчета. Единственият предмет върху хромираната сушилня за чинии вляво от умивалника беше гъба за миене на съдове. Вляво от печката имаше електрически чайник. Нямаше съдомиялна, нито пералня или микровълнова фурна. Също като в останалата част на апартамента във въздуха се носеше лек мирис на белина, дезинфектант и портокал.

Карлос провери хладилника. Вътре нямаше нищо, освен две малки и неотворени шишета с вода. Отвътре хладилникът беше безупречно чист. Фризерът до него беше празен.

Гарсия прегледа трите шкафчета на стената.

Първото вляво беше празно.

В средното също нямаше нищо.

Остана последното.

Намери в него кутия доматена супа, буркан кафе и малък пакет захар, нищо друго.

Той се залови с шкафчетата под умивалника.

В първото вляво имаше белина, шише с течност за почистване, спрей „Портокал Плюс“, две големи гъби и пакет домакински кърпи.

В средното видя две чинии, две малки чаши и една голяма чаша за кафе, всичките пластмасови.

Последното шкафче беше празно.

Карлос отиде до другия край на плота и издърпа последното чекмедже. Намери само вилица, нож и чаена лъжичка — отново всичките пластмасови — и черна кутийка кибрит без емблема. Гарсия я взе и я отвори. Клечките също бяха черни с яркочервени главички. Пет липсваха. Отвътре кутийката беше бяла.

Той се втренчи в нея и след няколко секунди осъзна какво вижда.

Кожата на гърба му отново настръхна.

— Мамка му!

Опрял гръб на стената, Червей седеше сам в тъмната си килия. Беше притиснал колене до гърдите си и ги бе обвил с ръце толкова силно, че бяха започнали да побеляват. Пръстите на краката му машинално се движеха нагоре и надолу, сякаш потропваха в такт с бавна песен, която чуваше само той. Въпреки мрака здравото му око беше отворено, но без да вижда нищо. Лявото око все още го болеше, но на него изобщо не му пукаше.

Чудовището го беше оставило, след като му каза колко пари е платил бащата му, за да го убие.