Крис Картер - Отмъстителят

— Приятел?

Морено нехайно повдигна рамене.

— Дойдоха заедно и бъбреха, сякаш са приятели, затова си помислих така.

— Виждали ли сте и преди този приятел?

Морено се замисли за няколко секунди.

— Не, не бих казал. — Настървено започна да се чеше по врата, сякаш животът му зависеше от това.

Гарсия се намръщи и отстъпи крачка назад. Нямаше да се изненада, ако сградата е пълна с бълхи и дървеници.

— Но на това място, брато — продължи Морено, — много хора влизат и излизат с гостите. — Той престана да се чеше, погледна ноктите си и ги потърка в предницата на ризата си. — Знаете как става, нали? Какво правят тук гостите в апартаментите си, е тяхна работа, comprendes [3] Разбираш ли (исп.) — Б. пр. ? Аз само се грижа за това място.

„И вършиш страхотна работа “ — иронично си помисли Карлос, но не каза нищо.

— Виждали ли сте го да води жени тук? — попита Хънтър.

Морено се изсмя.

— На кой свят живееш, брато? Да, виждал съм го да води жени тук, и преди да попиташ, всичките бяха пълнолетни.

— А виждали ли сте някоя от тези две жени тук? — попита Робърт и му показа снимки на Никол Уилсън и Шарън Барнард.

Морено се вгледа в снимките. Докато държеше устата си затворена, той прокара език по предните си зъби и горната му устна се изду.

— Ммм… не, не ми изглеждат познати.

— Сигурен ли сте? — попита Гарсия.

Морено продължи да гледа снимките.

— Да, сигурен съм, брато.

— Кой друг работи тук? Кой те замества, когато имаш свободен ден или докато се къпеш веднъж седмично?

Морено не разбра иронията на Гарсия.

— Братовчед ми, брато, но той ще дойде чак в края на седмицата. Може да се върнете тогава и да говорите с него, ако искате.

— Може да дойдем — отвърна Карлос.

— Имате ключове за апартамент 211, нали? — попита Хънтър.

Морено погледна двамата детективи.

— Да, разбира се, че имам, но не ви ли трябва съдебна заповед, за да влезете там? Това място може и да е дупка, но не е свободно за всеки, брато.

— Естествено — отговори Гарсия. — Може да вземем съдебна заповед, ако искаш, и може да дойдем пак с нещо повече от заповед за апартамент 211, брато. Ще имаме заповед за цялата сграда, включително кабинета ти там отзад. — Той посочи затворената врата зад Морено. — Ще доведем и няколко инспектори от ХЕИ и представители на емиграционните власти. Добре ли ти звучи?

— Ay , pinche culero [4] Шибан задник (исп.) — Б. пр. — Мъжът потърка мазното си чело и наведе глава.

— Usted sabe que hablamos espanol tambien, no? [5] Знаеш че говорим испански, нали (исп.) — Б. пр. — каза Гарсия, напомняйки му, че двамата с Хънтър разбират испански.

Морено не го погледна. Издърпа едно от чекмеджетата зад гишето и извади връзка ключове.

— Добре, брато, но само ако аз дойда с вас.

— Не бих искал друго, брато — отвърна Карлос, отстъпи крачка назад и посочи към стълбите. — След теб, compadre [6] Кръстник; близък приятел (исп.) — Б. пр. .

Докато изкачат четирите реда стъпала до втория етаж, домоуправителят на сградата имаше такъв вид, сякаш щеше да получи сърдечен удар. Челото му беше обляно в пот и дишането му беше толкова затруднено, че хриптеше като болен от астма Дарт Вейдър.

— Добре ли сте? — попита го Хънтър, когато Морено най-после стигна до площадката на втория етаж. Беше изкачил петдесет стъпала за две минути.

— Hijo de perra [7] Копеле (исп.) — Б. пр. — задъхано отговори Морено, подпирайки се на стената. — Да… добре съм, брато… Трябва ми само минутка.

— Да, изглеждаш добре — подхвърли Гарсия. — И звучиш добре.

Домоуправителят пак не обърна внимание на ироничната забележка.

Някой открехна врата в малкия коридор пред тях, надзърна навън и секунда по-късно я затвори.

— Е, добре, да приключваме по-бързо. — Морено изправи гръб и избърса челото си с длан. — Да ви видят да вървите по коридорите е лошо за бизнеса, comprendes? Миришете на ченгета.

Карлос се намръщи, доближи лявата си ръка до носа си и я помириса, а после направи същото с дясната.

— Искаш да кажеш, че придаваме приятен мирис на това място? — попита.

Морено го погледна и понечи да отговори, но размисли.

Апартамент 211 беше първата врата вляво по коридора. Морено се приготви да пъхне ключа в ключалката, но Хънтър хвана ръката му и му направи знак да спре. Той дръпна домоуправителя, отмествайки го встрани от вратата.

— Първо ще почукаме — прошепна Робърт.

— Защо, брато? Казах ви, той не е тук.