Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

„На картина на семейство Адамс“ — поправи се той, докато излизаше с лека усмивка.

Пендъргаст гледаше как шофьорът се отдалечава. После отново насочи вниманието си към писмото и взе писалката. В продължение на около две минути писецът скърцаше върху хартията. Накрая Пендъргаст остави писалката върху зеленото сукно на писалището и взе писмото, за да го прочете от самото начало.

Моя скъпа Виола,

Пиша ти поради няколко причини. Първо, за да се извиня за начина, по който те посрещнах при последната ни среща. Имала си куп тревоги около мен и моето поведение спрямо теб беше отвратително. Не търся прошка, а искам само да ти кажа, че не бях на себе си — нещо, което несъмнено знаеш.

Бих искал и да ти благодаря, че спаси живота ми. Не преувеличавам. Наистина го направи. Когато се появи на прага ми преди почти два месеца, бях на ръба да посегна на себе си по онзи коварен начин, който ти описах. Твоята поява и думите ти забавиха ръката ми достатъчно дълго, за да се появят други неща, които да отвлекат вниманието ми. Иначе казано, ти пристигна в „Дакота“ точно навреме — и затова имаш моите вечни, безкрайни и най-дълбоки благодарности.

Смятам да си взема почивка. Не зная за колко време, нито къде. Ако се озова в Рим, със сигурност ще ти се обадя — като на приятел. Точно така трябва да бъдат нещата за нас, отсега нататък и завинаги.

Има малко неща, които ме задържат на тази земя, Виола, и още по-малко хора. Искам да знаеш, че ти си един от тях.

С много обич, Алойзиъс

Остави писмото, подписа го, сгъна листа и го пъхна в плик. После загледа картоиграчите, които бяха погълнати от играта си. Погледът му се отмести към горящия огън. Дълго остана загледан в него, напълно неподвижен, без да докосва шерито си — толкова дълго, че дойде на себе си чак когато Проктър се върна да им съобщи, че вечерята е сервирана. Тристрам веднага скочи и забърза след иконома — беше си момче, за което всяко хранене е събитие. Констанс го последва с по-сдържана походка. Последен стана специален агент Пендъргаст. Пръстите му докоснаха за момент отворения плик на писалището, след което той мълчаливо излезе от библиотеката — смътна фигура, която се смаляваше, докато вървеше през тайните, обитавани от сенки кътчета на имението на Ривърсайд Драйв.

Бързо! Да се махаме оттук! Дай газ! (нем.) — Б. пр.

Затваряй си устата! (нем.) — Б. пр.

Мускул на прасеца. — Б. пр.

Ето и доказателството. (лат.) — Б. пр.

Американски поет (1899–1932). — Б. пр.

Слабачката (нем.). — Б. пр.

Цех за сглобяване на стоки на чужди компании, използващ евтина работна ръка. — Б. пр.

Джон Констабъл, английски художник (1776–1837). — Б. пр.

Стихотворение на Матю Арнолд (1822–1888). — Б. пр.

Чудесно. (нем.) — Б. пр.

Сбогом. (нем.) — Б. пр.

Стой! Горе ръцете! (нем.) — Б. пр.

Италианско пенливо вино. — Б. пр.

Италиански аперитив. — Б. пр.

Бяло френско вино. — Б. пр.

Стенопис, създаващ илюзия за обемност. — Б. пр.

Италиански художник (1431–1506). — Б. пр.

Алберт Бийрщат (1830–1902) — американски художник от немски произход. — Б. пр.

Стивън Гроувър Кливланд (1837–1908) — американски политик, 22-ри и 24-ти президент на САЩ. — Б. пр.

Бети Дейвис (Рут Елизабет Дейвис, 1908–1989) — американска актриса. — Б. пр.

Станфорд Уайт (1853–1906) — архитект, представител на т.нар. Американски ренесанс и на стила боар. — Б. пр.

Нейтън Леополд (1904–1971) и Ричард Льоб (1905–1936) — студенти по право от Чикагския университет, нашумели с опита си да извършат "съвършеното престъпление“ (отвличане и убийство) през 1924 г. — Б. пр.

Горски цар. — Б. пр.

Превод Димитър Стоевски, „Антология на немската поезия“, Народна култура, 1966. — Б. пр.

Добър ден. (порт.) — Б. пр.

Лодки под наем. (порт.) — Б. пр.

Превръзка за глава. — Б. пр.

На името на Пърсивал Харисън Фосет (1867–1925) — английски учен и пътешественик, изчезнал при поредната си експедиция в Бразилия, посветена на търсенето на изгубена цивилизация в джунглите — Б. пр.