Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Ще видим дали е способен на това убийство.

— Сигурен съм, че е способен, mein Oberstgruppenführer. Потеклото и обучението му са безупречни.

Фишер не отговори. Истината бе, че последното изпитание тепърва предстоеше. Той вдиша цигарения дим и издиша през носа.

— Кажете ми, има ли оцелели от нашествениците?

— Нито един. Петима стигнаха до крепостта, но Албан и нашите войници са ги избили. Открихме и петте тела.

— Някакви жертви сред Бригадата на близнаците?

— Никакви. Макар че изгубихме доста редовни войници, над двайсет. Все още чакам окончателното преброяване на жертвите.

— Жалко. — Фишер взе отново бинокъла и погледна. Сякаш две деца си играеха в езерото — лодката описваше лениви кръгове, Пендъргаст се гмуркаше и плуваше под вода, после се подаваше за глътка въздух… От това разстояние всичко изглеждаше като на забавен кадър. Но изведнъж нещо се случи — лодката явно беше пробита и Пендъргаст заплува право към брега.

Логиката казваше на Фишер, че Пендъргаст не може да се сравнява със сина си — сина, който носеше всички най-добри гени на баща си, при това подсилени, без да е обременен с некачествените. И който беше обучаван от самото си раждане точно за такова предизвикателство.

— Ама че представление — каза той. — Дори римляните с техния Колизей биха ни завидели.

— Да, оберстгрупенфюрер.

Но онова досадно чувство, онази сянка на съмнение упорито отказваше да се махне и само се засили с проточването на двубоя във водата. Накрая Фишер заговори отново:

— Сигурен съм, че ако стигне брега, Пендъргаст ще се насочи към лагера на дефектните. Албан ще го преследва, разбира се, но за да избегнем евентуални проблеми, искам да мобилизирате група от редовните ни войници и Бригадата на близнаците, така и така са загрели. Прехвърлете ги през езерото. Искам да действат като подкрепление на Албан. За всеки случай. Просто застраховка, нали разбирате. — Опита се думите му да прозвучат небрежно.

— Веднага, оберстгрупенфюрер.

— Действайте.

Оберфюрер Шеерман отдаде отсечено чест и излезе. Фишер отново се обърна към прозореца и загледа малката драма в езерото. Сега Албан стоеше в лодката и стреляше — но не улучваше. Вярно, позицията беше крайно неудобна, лодката непрекъснато се клатушкаше под краката му и не му позволяваше да се прицели добре, а и слънцето светеше в очите му.

И все пак…

Пендъргаст се промъкваше през гората, като много добре си даваше сметка, че Албан го преследва, макар че не чуваше зад себе си нито звук. И че несъмнено скоро ще го настигне.

Докато бързаше напред, се замисли за откровението си. Смяташе, че вече разбира необичайната способност на Албан. Самият той, както и другите хора, също я притежаваха — но в закърняла, слаба форма. У Албан тя бе много подсилена. Трябваше да внимава как ще използва това откритие; трябваше да изчака, да не позволява на Албан да разбере, че е наясно със специалното му преимущество — не можеше да си позволи да прибегне до изненадата в неподходящ момент.

Стигна до пътека, водеща към лагера на дефектните, и затича по нея с всички сили. Пътеката се изкачваше на зигзаг и след няколкостотин метра Пендъргаст прехвърли възвишението, което обкръжаваше полетата и лагера. Продължи направо от другата страна, без да престава да тича и без да следва завоите, като се спускаше презглава по стръмния склон.

Изскочи от гъсталаците покрай обработваемата земя. Нивата с висока царевица му предлагаше известно прикритие и той се хвърли към нея; редовете минаваха под прав ъгъл на посоката, в която се движеше. Пендъргаст продължи напред през високите стъбла, като намали съвсем леко скоростта. Но вече чуваше преследвача си — шумоленето зад него приближаваше все повече и повече.

Пендъргаст зави под прав ъгъл и се затича по един от редовете; после бързо смени тактиката и се хвърли през редовете, като се движеше на зигзаг от един на друг. Напразно — нямаше начин да се откъсне от Албан, нито можеше да му устрои засада. Албан беше въоръжен; Пендъргаст не. Това нямаше да приключи добре.

Изскочи от другия край на нивата. Без да спира да тича, пресече нива с памук, но тук ниските растения не му осигуряваха никакво прикритие. Чуваше как Албан тича задъхан зад него. Преследването вече се беше превърнало в състезание по спринт — и Пендъргаст щеше да го изгуби.

Още докато осъзнаваше, че няма да стигне до входа на подземния лагер, забеляза така наречените дефекти, които се стичаха объркани от далечните ниви, облечени в дрипи, с измачкани сламени шапки на главите и инструменти на рамо. Бяха странна, мълчалива, безредна тълпа. Онези отпред спряха и зяпнаха изумено, загледани в гонитбата. Пендъргаст потърси сред тях Тристрам, но не успя да го види.