Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Много преди да стане абсолютно наложително, Пендъргаст изскочи на повърхността след мигновена промяна на плановете — и Албан, който бе само на шест метра от него, но продължаваше да се движи в неправилната посока, го видя и отново се изненада. Момчето рязко зави и даде газ. Пендъргаст изчака, гмурна се и докато лодката минаваше над него и правеше рязък завой, се издигна с нацисткия нож в ръка и го заби в корпуса. Тежкото острие се вряза в тънкото фибростъкло и Пендъргаст завъртя ножа, преди движението на лодката да го изтръгне от ръката му. Перката мина само на сантиметри над него и разроши косата му, бръмчейки като някаква гигантска оса.

Пендъргаст излезе на повърхността зад лодката, пое въздух и заплува като луд към брега. На Албан щяха да са му нужни поне няколко минути да се справи с пробойната, а Пендъргаст вече приближаваше плитчините край брега, на стотина метра от началото на тръстиките и на двеста от гъстите папури и тресавището.

Доколкото можеше, плуваше под вода, като правеше случайни промени в посоката, неочаквани дори за самия него, често противоположни на онова, което му казваше инстинктът; случваше се дори да се връща назад. Когато подаваше глава на повърхността, виждаше как Албан трескаво се опитва да запуши дупката; но всеки път, когато Пендъргаст си поемаше дъх, Албан се изправяше, вдигаше пушката и стреляше, като куршумът се забиваше във водата само на сантиметри от главата на Пендъргаст. Когато се обръщаше и се гмуркаше отново, агентът чуваше как още няколко куршума се забиват край него.

Продължи да плува, като все така сменяше посоките, но винаги към брега. Лодката вече се беше наклонила сериозно, но Албан явно беше успял да запуши дупката и сега изгребваше водата, като от време на време се изправяше да стреля, щом Пендъргаст излизаше на повърхността. Беше великолепен стрелец — Пендъргаст се спаси единствено благодарение на увисналото ниско над хоризонта слънце, което светеше право в очите на Албан и се отразяваше във водата пред него.

Краката на Пендъргаст докоснаха тинестото дъно и той продължи да плува, докато водата не стана дълбока до кръста му при тръстиката. Тук можеше да гази, макар и тромаво, като през цялото време оставаше приведен. Проехтяха още изстрели, но разстоянието и тръстиките вече бяха на негова страна и го скриваха. Пендъргаст успяваше да маскира движението си, като се пресягаше и разклащаше папурите, които бяха на известно разстояние от него. Албан обаче бързо се досети за номера му и куршумите полетяха от двете му страни, като съсичаха стъбла и вдигаха облаци мъх.

Двигателят изрева и Пендъргаст ускори крачка. Чу как лодката се врязва в тръстиките — и след това се разнесе приглушен задавен звук, когато перката се заби в тинята и катерът заседна.

Плясък — Албан беше скочил във водата и го преследваше.

Пендъргаст се хвърли напред през папурите, стигна до гъстия храсталак край брега на блатото, мина през него и продължи в гората, като си пробиваше с рамо път през гъсталака.

Синът му го превъзхождаше физически, а може би дори и умствено. Никакъв номер нямаше да изненада Албан в гората — гора, която познаваше отлично. Единственият шанс на Пендъргаст бе да разбере напълно загадъчното предимство на Албан — и да го използва срещу него.

Странният цитат от Ницше отново изникна неканен в ума му:

Погледни на света така, сякаш времето е изчезнало, и всичко изкривено ще стане право за теб.

И тогава откровението го озари като изгрев.

Оберстгрупенфюрер [44] Генерал-полковник. — Б. пр. Вулф Фишер си взе нова цигара. Предложи и на заместника си Шеерман и му я запали. Размяната на ролите му харесваше: това бе жест, който демонстрираше собствената му увереност, както и доверието му към капитана.

Отиде до прозореца, гледащ на запад над езерото, и вдигна бинокъла. Виждаше движещата се в кръгове лодка на Албан, както и плуващия Пендъргаст. Дори момчето да бе изпитвало някакво нежелание да убие баща си, сега от него нямаше и следа.

— Очарователно. Погледнете, оберфюрер.

Фишер се дръпна, за да направи място на заместника си, и зачака, като се наслаждаваше на превъзходния сирийски тютюн, отгледан и обработен в собствените им плантации — най-добрият тютюн в цяла Южна Америка.

— Да, наистина очарователно — каза Шеерман и свали бинокъла. — Албан изглежда готов за предизвикателството. А това е много окуражаващо.

Последва кратко мълчание.