Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Вътре имаше редица папки — стотици на пръв поглед. И това беше само едно чекмедже от общо двайсет. Кори се замисли. Всъщност нямаше реална представа какво точно търси. Доказателство за кредитната измама? Вече разполагаше с такова. Реши, че е най-добре да започне с личното досие на баща си. Останалите папки щеше само да ги прегледа на случаен принцип.

Първото чекмедже съдържаше само свързани с продажбите документи. Кори ги прелисти, отвори второ чекмедже, после трето. Господи, каква бумащина само!

След половин час най-сетне стигна до личните папки. Те бяха в отделно чекмедже без означение. Запрехвърля ги и почти веднага намери една с надпис СУОНСЪН.

Поколеба се. Макар че щеше да остави ясни следи, че е влизано с взлом, не можеше да отмъкне само неговата папка — това щеше да насочи вниманието към баща й. Не, трябваше да открадне всички лични досиета, наред с някои други папки. Така нямаше да могат да определят кои точно документи са представлявали интерес за крадеца.

Напъха папката на баща си в раницата си и започна да вади други — и неочаквано чу някакъв шум. Тихо затваряне на врата. Не можеше да се обърка с друго.

Замръзна. Не можеше да напусне офисите през задния изход — такъв просто нямаше. Единственият начин бе да мине през големия остъклен салон, окъпан в светлината от паркинга. Докато стоеше, чу как се затваря втора врата и стъпки по полирания гранитен под на салона.

Тихо затвори всички чекмеджета с надеждата, че не ги е разбила прекалено очевидно, прибра щангата в раницата и се оттегли към края на офиса. Къде да се скрие?

В тоалетната.

Отвори леко вратата, измъкна се навън, затвори след себе си, влезе в кабинката и я заключи. После се качи на тоалетната чиния.

Всичко бе тихо. Който и да се намираше в салона, явно нямаше намерение да влиза в офисите на двамата Рико. А и дори да го направеше, едва ли щеше да отиде в тоалетната. Или може би грешеше? Със закъснение си даде сметка, че не трябваше да заключва проклетата врата. Това щеше да се стори подозрително на евентуален посетител. Трябваше да остави вратата притворена.

Започна да се поти. Беше постъпила като последна глупачка. И бе извършила сериозно престъпление — за пореден път. Какво й ставаше? Нима дълбоко в себе си бе престъпничка? Защо поемаше тези безумни рискове?

Стъпките приближиха и тя чу как външната врата на офисите се отваря. Непознатият идваше. Стъпките вече се чуваха по-слабо по дебелия мокет на приемната. Кори напрегна слух.

Силно скърцане я накара да подскочи — новодошлият беше отворил едно от разбитите чекмеджета. После го затвори, при това доста шумно. Стъпките, вече по-енергични, се чуваха от кабинета.

Внезапно вратата на тоалетната изтрака. Последва кратка тишина, след това втори, по-силен опит. Чуваше се как отвън натискат вратата с тяло.

Рико ли беше? Сигурно. С нея бе свършено.

Разнесе се трясък, когато човекът се хвърли срещу вратата; после втори, последван от звука на разцепено дърво — и светлината нахлу в тоалетната.

За момент настъпи тишина. Кори не смееше дори да си поеме дъх. Сърцето й се блъскаше в гърдите като камък в консервена кутия.

Бързи стъпки и вратата на кабинката се отвори толкова енергично, че слабото резе отлетя нанякъде.

— Ти!

Чарли Фут стоеше пред нея с обляно в пот лице. Беше уплашен почти колкото нея.

— Нека обясня… — панически започна Кори.

Фут въздъхна дълбоко и вдигна ръка.

— Моля те… слез от чинията. Изглеждаш идиотски.

Кори слезе. Без да каже нито дума, той се обърна и тя го последва навън. Бъдещето минаваше пред очите й — пристигането на полицията, арестуването й, установяването, че е дъщеря на баща си, което пък водеше до неговото арестуване. След това щяха да ги осъдят и да ги хвърлят в затвора — може би за години. Това бе краят на кариерата й и връзката й с Пендъргаст… всъщност краят на живота й, тъкмо когато бе започнала да се измъква от блатото.

Потокът от мисли беше толкова ужасен, че й се зави свят и тя залитна.

Фут я хвана за ръката.

— Леко. — Гласът му бе тих. — Да идем в служебния салон, където няма да се виждаме от улицата.

Кори се свлече в първия изпречил й се стол. Фут се настани в отсрещния, опря лакти на коленете и я загледа.

— Моля те… — започна тя, готова на всичко, на всичко, само за да се измъкне от положението. Но той поклати глава и стисна ръката й, за да я накара да млъкне.

— Виж, Кори. Мисля, че много добре знам какво става.

Кори го зяпна.